Във войната за бившите републики Москва печели убедително пред ЕС

През юни 2022 година, докато руските ракети обстрелваха украинските градове, Европейският съюз (ЕС) отправи ясен сигнал - покани за преговори за членство Украйна и Молдова. Няколко месеца по-късно същия статут получи и Грузия, пише в анализ Politico. Изданието коментира, че преди пълномащабната война в Украйна дори и така далечната перспектива за членство в ЕС би насърчила много трите държави, които демонстрират желание да бъдат част от Запада.

В последните седмици обаче тези обещания се изправят пред друго много по-конкретните заплахи за сигурността, отправени от Русия - Москва показва мускули, а Брюсел - обещания.

За всеки един в трите държави заплахите на Русия не са хипотетични. През 90-те години на миналия век руски военни се настаниха в Приднестровието, а през 2008 година - отцепиха Абхазия и Южна Осетия. През 2014 година Русия анексира едностранно Крим, навлезе в Донбас, а през 2022 година започна и пълномащабна война в Украйна.

Преди години украинците излязоха на протести срещу проруската ориентация, която предложи президента Виктор Янукович, включително и рискувайки живота си в сблъсъците с полицията. Сега страната се нуждае спешно от боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и европейската перспектива се приема унило, пише Politico.

Изборите в Молдова и Грузия също демонстрират как европейската мечта започва да избледнява. И в двете държави изборът беше ясно очертан като между Москва и Брюксел, което доскоро вероятно би имало безспорен победител - ЕС.

Резултатите не са особено окуражителни - в Молдова проевропейският кандидат за президент Мая Санду води, но референдумът за вписване на целта за членство в ЕС мина "на косъм". В Грузия проруската "Грузинска мечта" печели мнозинство в парламента, макар и със съмнения за купуване на вота.

Управляващата партия се заигра сериозно с наратива за войната и мира, същите послания имаше и в Молдова.

И в двете държави руската пропаганда и дезинформация са изиграли своето за формиране на общественото мнение, смята Politico. Според властите в Молдова Русия е похарчила 100 млн. долара, купувайки 130 хил. гласа. Допълнително молдовците използваха референдума, за да изразят и недоволство от политиката на правителството.

Купуването на вота не е изненада за хора, живеещи в държави, определяни като едни от най-бедните в Европа - с получените пари те могат да преживеят зимата за сметка на обещанията за по-добър живот някой ден в ЕС.

Хората се измориха от обещания и не искат бъдеще след пет или осем години, те искат бъдеще сега, коментира Артур Гюрау, доброволец в кампанията за ЕС в референдума,  пред Politico.