Вторият мандат на Тръмп - завръщане към старото нормално?

На 20 януари 2025 г. Доналд Тръмп положи клетва като 47-ия президент на САЩ, подписвайки няколко указа веднага след това. Тези укази са насочени основно към неутрализиране на политиките на администрацията на предшественика му Джо Байдън относно имиграцията, изменението на климата и обезопасяването на границата между САЩ и Мексико, пише Investing.com.

Интересното е, че в пълен обрат спрямо първия му мандат, когато се опита да забрани платформата TikTok, сега той се готви да отмени забраната на приложението и да възстанови услугата в САЩ. Този ход показва, че първият мандат на Тръмп не трябва да се счита за отправна точка за това какъв ще е вторият. От членовете на екипа му обаче е ясно какъв макроикономически пейзаж трябва да очакват инвеститорите.

Балансирането на бюджета ще бъде трудна задача за администрацията на Тръмп

След като администрацията на Байдън подобри рекорда за бюджетния дефицит и националния дълг, администрацията на Тръмп се изправя пред трудна задача. Бюджетната служба на Конгреса вече съобщи, че бюджетният дефицит ще достигне 1,865 трлн. долара за фискалната 2025 г. Прогнозата обаче е направена с предположението, че данъчните облекчения на Тръмп от 2017 г. ще бъдат оставени да изтекат, без да бъдат подновявани.

Огромната разлика между федералните разходи и федералните приходи ще бъде движещата сила, която ще определя политиките на Тръмп. Неговият министър на финансите Скот Бесент изглежда предпочита съкращенията на разходите пред повишаването на данъците, за да компенсира недостига.

Според коментари на Бесент пред финансовата комисия на Сената данъчните облекчения трябва да бъдат удължени. Той подчертава, че САЩ имат проблем с разходите, а не с недостиг на приходи, което предполага предстоящи бюджетни съкращения във всички области. Съкращения на разходите може да има по програмите за чуждестранна помощ, субсидиите за зелена енергия, държавните жилища, субсидиите за широколентов достъп, за достъпното здравеопазване и т.н.

Милиардерът Илон Мъск, който ръководи публичната ефективност, се стремеше към съкращения на разходите за 2 трлн. долара, но наскоро намали наполовина тази цел.

Като цяло Бесент иска да въведе икономически план „3-3-3“, който се отнася до намаляване на дефицита на федералния бюджет до 3% от БВП, ръст на реалния БВП (коригиран спрямо инфлацията) до 3% и увеличаване на доставките на петрол с допълнителни 3 млн. барела дневно до 2028 г.

Ще се забави ли инфлацията при Тръмп?

Сигурно е, че разходите за живот ще продължат да се увеличават. Обрат – и дефлация, може да се очаква от повишаване на безработицата, по-слабо производство, спад на потребителските разходи, като всичко това ще сигнализира за голяма политическа слабост, която трябва да бъде избегната от паричните инструменти на Федералния резерв.

Последният индекс на потребителските цени (CPI) за декември показа, че потребителските цени се ускоряват с 2,9% на годишна база. Основната инфлация, която изключва нестабилните цени на храните и енергията, се ускорява с 3,2%. Целта на Федералния резерв е инфлация от 2%. Това означава, че това е базовият темп на ерозия на покупателната способност на долара, поради което биткойнът набира популярност в САЩ.

Новият министър на финансите заяви, че Фед трябва да остане независим, което сигнализира за продължаване на политиката на председателя на американската централна банка Джером Пауъл до изтичането на неговия мандат през май 2026 г.