Шпионите са следващите на мушката на Тръмп и Мъск

Кампанията на новата американска администрация за изкореняване на предполагаемата нелоялност и раздут щат в министерството на правосъдието, Американската агенция за международно развитие (USAID) и други федерални агенции кара законодатели и бивши високопоставени шпионски кадри да се притесняват, че следващи в чистката са от разузнаването, пише Bloomberg.

Националните разузнавателни агенции, включително Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Агенцията за национална сигурност, досега успяваха да се измъкнат от контрола на Департамента за правителствена ефективност (DOGE) на Илон Мъск и други свои критици, които преследват – според тях – съпротивата на "дълбоката държава" и раздутия бюрократичен щат.

Но бивши служители на разузнаването предполагат, че може да е само въпрос на време, особено като се има предвид, че президентът Доналд Тръмп отдавна се противопоставя на – по думите му – политически мотивирана злоупотреба с разузнавателни правомощия.

„Със сигурност няма причина да очакваме, че Белият дом ще бъде по-кротък в отношенията си с разузнавателните агенции“ в сравнение с други институции, които вече бяха набелязани, каза Пол Пилър, старши сътрудник в Центъра за изследване на сигурността към Университета в Джорджтаун и бивш служител на ЦРУ.

Без съмнение големият проблем на Тръмп е констатацията на разузнавателната общност, че Русия се е намесила в изборите през 2016 г. в негова полза, която президентът отхвърля, добавя Пилър.

Представител на Белия дом, пожелал анонимност, казва, че дейностите на DOGE може да изглеждат подривни за държавните служители, но изпълняват целите на Тръмп за отчетност и ефективност.

Досега екипът на DOGE на Мъск се фокусира върху други части на администрацията, като министерството на финансите и USAID. В същото време министерството на правосъдието реши да уволни редица високопоставени ръководители във Федералното бюро за разследване (ФБР). Във вторник ФБР изпълни искането да разкрие имената на около 5000 агенти, които са работили по случаи, свързани с щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., след като Тръмп загуби изборите от Джо Байдън и отказа да приеме резултата.

Агенциите за национална сигурност би трябвало да бъдат освободени от усилията на Мъск за намаляване на държавните разходи. Въпреки това директорът на ЦРУ Джон Ратклиф предложи доброволно напускане на служителите си в опит – по думите му – да изостри фокуса на агенцията върху приоритети като Китай и да помогне за усилията на Тръмп да намали броя на държавните служители.

На страната на Ратклиф ще бъде Майкъл Елис, приближен на Тръмп, назначен за заместник-директор на ЦРУ в понеделник. Елис е участвал в написването на главата за реформата в разузнаването в „Проект 2025“ – документ от 34 страници, който критикува използването на разузнаването като оръжие от назначени от демократите ръководители на агенции и призовава за отстраняването на „служители, които са злоупотребили с доверените си позиции“.

Отношенията между Тръмп и разузнавателните агенции се влошиха по време на първия му мандат, след като те констатираха, че Русия се е намесила в изборите през 2016 г. в подкрепа на кандидатурата на Тръмп срещу съперничката му от Демократическата партия Хилъри Клинтън.

Тръмп и неговите поддръжници отхвърлиха обвиненията, а спорът доведе до един от най-скандалните моменти от първия му мандат: когато Тръмп, на пресконференция с руския президент Владимир Путин в Хелзинки, изрази съмнение в заключенията на собствените си разузнавателни агенции относно намесата на Русия в изборите.

„Президентът Путин казва, че не е била Русия“, каза Тръмп тогава и допълни: „Не виждам причина защо би било така“.

Подозренията на Тръмп срещу разузнаването нараснаха още, след като служител на ЦРУ подаде официална жалба, че президентът оказва натиск върху украинския си колега Володимир Зеленски, за да разследва тогавашния му политически съперник Джо Байдън. Това даде началото на процедурата по първия импийчмънт на Тръмп.

Кампанията на президента срещу разузнаването започна в деня на встъпването му в длъжност, когато той нареди отнемането на разрешенията за достъп до информация, свързана със сигурността, на 50 бивши разузнавачи, подписали писмо, поставящо под въпрос дали руска дезинформация стои зад съобщенията, че синът на Байдън е изоставил лаптопа си в център за ремонт на компютри.

На изслушването си в Сената миналата седмица Тулси Габард – номинирана от Тръмп за отговорник за 18-те американски шпионски агенции – представи американското разузнаване като нечестива сила и определи заключението за Русия като опит да се подкопае Тръмп и „лъжливо да го представи като марионетка на Путин“. Въпреки това тя обеща на сенаторите, че ще „насърчава култура, в която трудните въпроси, проверката и оспорването на предположенията са добре дошли“.

Тулси Габард и Доналд Тръмп. Снимка: Bloomberg LP

Емили Хардинг, директор на програмата за национална сигурност към Центъра за стратегически изследвания, казва, че е „много, много загрижена“ по отношение на перспективите за чистка, особено що се отнася до служители на разузнаването, които дават заключения, които може да не се харесат на президента.

„Мога да видя как някои твърде ревностни членове на тази администрация тълкуват съобщаването на лоши новини по-скоро като нелоялност“, коментира Хардинг. „Ако в разузнавателната общност ги има настроенията, че тежкият независим анализ не е добре дошъл, то тогава налице ще е смразяващ ефект“, допълва тя.