100 дни в 5 снимки: Какво направи в действителност Доналд Тръмп за САЩ

От икономиката до външната политика – президентът на САЩ Доналд Тръмп имаше своите първи 100 дни управление, през които подчини американските институции на волята си и промени мястото на Америка на световната сцена, обобщава Ниа-Малика Хендерсън в материал за Bloomberg.

Имаше хаос, объркване и, сред най-яростните привърженици на Тръмп, празненства. И все пак рейтингът му на одобрение през този период е по-нисък от този на всеки президент от седем десетилетия насам, намалявайки до 41% според проучване на CNN.

Тръмп беше навсякъде след изборите през ноември. Имиджът винаги е бил всичко за президента, който дори по времето си извън политиката последователно се опитваше да се продаде, използвайки наратив за абсолютна власт, авторитет и компетентност чрез образи.

Ето пет изображения, които заедно носят духа на първите му 100 дни на власт.

Подписът с маркера

Подписът на Доналд Тръмп. Снимка: Bloomberg LP

Екипът на Тръмп обеща изненади и ги спази – предимно използвайки маркер Sharpie.

Към 28 април президентът е подписал близо 140 указа, с които разпусна Министерството на образованието, направи английския официален език, установи съществуването на два пола и прекрати федералните програми DEI (за многообразие, справедливост и включване) наред с много други, като предстоят и още. С всеки указ Тръмп подчертава безсилието на контролирания от Републиканската партия Конгрес.

На този фон обаче около 54% ​​от гласоподавателите казват, че Тръмп е надхвърлил правомощията си, включително 62% от независимите избиратели, според проучване на New York Times/Siena. Разгръщайки ролята си, Тръмп зададе тона за това какво е възможно да се очаква от бъдещите президенти. Обръщайки гръб на Конгреса, той направи своя дневен ред уязвим за една бъдеща администрация на демократите. Той също така обвърза партията си с непопулярни политики, които изглежда нямат връзка с подобряването на ежедневието на избирателите.

Верижният трион, с който Илон Мъск реже бюрокрацията

Илон Мъск и неговата резачка. Снимка: Bloomberg LP

Когато Службата за правителствената ефективност (DOGE) беше обявена, малцина смятаха, че ролята на Мъск в администрацията на Тръмп ще бъде толкова голяма, експанзивна и в същото време небрежна, колкото се оказа. Повечето политически наблюдатели предположиха, че Мъск ще разгледа внимателно работата на федералните агенции, ще анализира какво работи и какво не и ще даде препоръки как тя да бъде по-ефективна.

Това обаче не се случи. Вместо това Мъск привидно произволно затри цели агенции, получи достъп до личните данни на американците и узурпира правомощията на служители на кабинета и на Конгреса. Мъск, който развали репутацията си и тази на марката Tesla, имаше за цел да спести 2 трлн. долара от измами и злоупотреби. Вместо това той твърди, че е спестил само 160 млрд. долара (от които само 63 млрд. са независимо потвърдени). Дори тези предполагаеми усилия за намаляване на разходите вероятно са стрували 135 млрд. долара, за да бъдат приложени, според анализ. Това е така заради съдебни дела, загуба на производителност и необходимостта от повторно наемане на уволнени служители. Като цяло държавните разходи са се увеличили от миналата пролет.

Според проучване на Pew Research Center 55% от американците не одобряват съкращенията на DOGE във федералното правителство. Обикновените американци все още не са понесли тежестта на много от промените, но последствията ще се усетят през следващите седмици и месеци.

Таблицата с мита, която промени световната икономика

Таблицата с митата на Тръмп. Снимка: Bloomberg LP

Тръмп спечели изборите заради възприятието на избирателите, че икономиката при президента Джо Байдън е била слаба и че бизнесменът милиардер може да я поправи – точно както обеща. И все пак това, което преди беше негова силна страна, сега започва да се превръща в пасив, тъй като Тръмп разклати доверието на американците в способността му да се справя с високите цени. „Денят на освобождението“ (както Тръмп нарече деня на новите мита, бел. ред.) пося несигурност на световните пазари и страхове от рецесия.

Тръмп представи митата като инструмент за отмъщение срещу страни, най-вече Китай, които според него са прекарали десетилетия в ограбването на САЩ. Но колкото и да се опитва – с графики, обещания за увеличаване на богатството и молби за търпение – Тръмп не може да убеди американците, че митата са добри за икономиката на САЩ. Около 59% от американците не одобряват увеличенията на митата, като почти 90% казват, че цените ще се повишат в резултат на това. Американците са разделени по въпроса дали обещаното от Тръмп възраждане на производството се задава.

Появата на президента в Розовата градина бележи края на ерата на международната търговия, в която Америка беше надеждна и стабилизираща икономическа сила. Евтините стоки, които позволиха на американските потребители да се показват като снимка на успеха на средната класа, са изложени на риск. Икономическото сътресение и несигурността няма да бъдат лесно преобърнати и както при съкращенията на DOGE пълният ефект тепърва ще се усеща.

Театърът с депортирането

Кристи Ноем в затвор с максимална сигурност в Ел Салвадор. Снимка: Alex Brandon-Pool/Getty Images

Години наред Тръмп рисува образ на една Америка, залята от нелегални имигранти, които според него правят градовете опасни за обикновените граждани. Неговият отговор на това, което наричаше нашествие, беше масово депортиране.

Но администрацията досега не е успяла да се справи с депортациите, скъп и сложен от логистична гледна точка процес, изискващ участието на множество хора. Всъщност Тръмп е напът да депортира по-малко хора от Байдън. Затова администрацията се задоволява със страха, който може да накара хората сами да напуснат страната.

Няма по-ясен пример от снимката на министъра на вътрешната сигурност Кристи Ноем пред голи и обръснати затворници в затвор с максимална сигурност в Ел Салвадор. Някъде сред тези мъже беше и Килмар Абрего Гарсия, когото администрацията призна, че е депортирала по погрешка, но отказа да върне обратно.

Имиграцията остава най-големият проблем на Тръмп. Преди изборите голяма част от американците подкрепиха депортирането на хора, дошли нелегално в САЩ. Но сега приблизително половината смятат, че президентът е отишъл твърде далеч.

Публичният сблъсък, който раздели Запада

Володимир Зеленски и Доналд Тръмп във Вашингтон. Снимка: Bloomberg LP

По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да прекрати войната на Русия в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност. Това бе типично самохвалство, шега, както той сега твърди, но основният аргумент е за неговата уникална сила в сравнение с Байдън. По време на срещата му с украинския президент Володимир Зеленскив Овалния кабинет презрението на Тръмп към човека, защитаващ страната си от Русия, беше очевидно, като и той, и вицепрезидентът Джей Ди Ванс го обвиниха, че е неблагодарен и недоволен.

Белият дом даде да се разбере, че Байдън е имал подобни тежки разговори със Зеленски в миналото. Разликата? Всички тези разговори са били насаме. Тръмп направи всичко публично нарочно.

Като атакува съюзник, който защитава европейска демокрация от руска инвазия, Тръмп разби самата идея за Запада, която е в основата на десетилетия външна политика. Въпреки че Тръмп основа кампанията си на сила, твърдейки, че Байдън е слаб, 50% от американците казват, че в сравнение с предишната администрация Тръмп е отслабил САЩ в международен план.

Само 35% от американците одобряват начина, по който Тръмп се справя с войната между Русия и Украйна, а 43% казват, че президентът показва твърде много предпочитанието си към Русия. Без значение от изхода на този конфликт американските съюзи, които поддържаха ролята на нацията като суперсила, бяха разклатени – промяна, която не може да бъде обърната лесно.

Умението на Тръмп да създава политическо движение бе това, което му донесе втори мандат. Сега той управлява не като президент на САЩ, а като президент на MAGA (Make America Great Again), което означава удовлетворена база от избиратели сред масово недоволство и дискомфорт както у дома, така и по света.