Австрия в капана между "отговорната" и "чувствителната" политика

Австрийската политика преживя изключителни турбуленции тази година. Националните избори през септември поставиха историческа точка на промяната, като крайнодясната партия спечели за първи път от Втората световна война насам. Последвалият процес по формиране на коалиция стана най-дългият в историята на страната.

Когато преговорите между консервативната Народна партия (ÖVP), Социалдемократите (SPÖ) и либералната NEOS първоначално се провалиха — довеждайки до оставката на канцлера Карл Нехамер — коалицията между крайнодясната Партия на свободата (FPÖ) и ÖVP изглеждаше неизбежна. Това щеше да наруши предизборното обещание на консерваторите никога да не преговарят с твърдолинейния член на FPÖ Херберт Кикл. Тези разговори обаче също се провалиха заради несъгласия относно ключови министерски постове.

След като всички опции се изчерпаха и с решението да се изключи крайната десница от властта, консерваторите, социалдемократите и либералите се върнаха към преговорите. Резултатът: първата трипартийна коалиция в Австрия след 1947 г. Програмата им „Да направим правилното сега. За Австрия“ обещава да върне страната „на правия път“ и да ограничи напредъка на крайната десница. До момента нито една от целите не е постигната.

Няколко седмици след встъпването на новото правителство, бюджетният дефицит на Австрия се оказа по-голям от очакваното. Отговорът беше бърз: строги мерки на икономии за консолидиране на бюджета, които значително ограничават инвестиционния капацитет и налагат съкращения на разходите. Ударът е още по-тежък, тъй като тези мерки натоварват непропорционално домакинствата с по-ниски доходи.

Докато Австрия се бори с рекордна инфлация и нарастващи разходи за живот, крайната десница продължава възхода си. Откакто FPÖ спечели близо 29% през септември 2024 г., партията се е изкачила до около 35% в социологическите проучвания. Чрез сложни социални мрежи и собствена медийна екосистема, те изтъкват всяка непопулярна мярка на правителството и използват всяка грешка с хирургическа прецизност.

Капанът на отговорността

Управляващите партии в Австрия се оказаха в капан между конкуриращи се импулси: да действат „отговорно“, осигурявайки стабилност на държавата и спазвайки фискалните правила на ЕС, и да действат „чувствително“, отговаряйки на непосредствените притеснения на избирателите. Това напрежение между отговорност и чувствителност — формулирано от покойния политолог Питър Майр — сега определя австрийското управление.

Решението на правителството разкрива опасна асиметрия. По икономическите въпроси то следва „отговорна“ политика на икономии, мотивирана от бюджетните дефицити и процедурата на ЕС за прекомерен дефицит. По идентичностни въпроси се опитва „чувствителна“ политика, предоставяйки това, което смята, че избирателите искат по отношение на имиграцията. Резултатът е токсична комбинация, която укрепва силите, срещу които твърди, че се бори.

Правителството спря семейното обединение за бежанци — въпреки минимален брой заявления — с аргумента, че образователната, жилищната и здравната система са претоварени. Още по-притеснително, то въведе забрана за носене на хиджаб от малки момичета в училищата, което отразява закон от 2019 г. на правителството на Sebastian Kurz (ÖVP-FPÖ), обявен за противоконституционен през 2020 г. от Конституционния съд.

Тази комбинация от „отговорна“ икономика и „чувствителна“ идентичностна политика е катастрофална. Икономическите мерки — макар формално отговорни и в съответствие с неолибералната ортодоксия — режат разходите за опазване на климата и семейните помощи, от които зависят обикновените австрийци. За социалдемократите този подход е особено вреден, като блокира изпълнението на ключови цели като амбициозния план на вицеканцлера Андреас Баблер за изкореняване на детската бедност чрез базово детско обезщетение.

Символичните имиграционни мерки на правителството не адресират материалните притеснения на австрийците. Още по-лошо, като възприемат темите, политиките и рамките на FPÖ, те легитимират позицията на крайната десница, засилвайки нормализирането ѝ. Това нанася особена вреда на социалдемократите. Въпреки твърденията на коментатори, че рестриктивните имиграционни политики увеличават популярността на социалдемократите, емпиричните изследвания показват малко доказателства за това — дори напротив.

След като крайната десница се нормализира, изследванията показват, че радикално-десните партии са изключително трудни за рестигматизиране. Това подчертава защо либерално-демократичните партии трябва да устоят на изкушението да включват тези движения и позиции в основния политически поток — изкушение, което е толкова съблазнително, колкото и разрушително.

Настоящият подход на австрийското правителство не може да спре популярността на FPÖ. Вместо това то върши работата на крайната десница, правейки бъдещата ѝ победа все по-вероятна. Всяка рестриктивна имиграционна мярка, всяко съкращение на разходи, засягащо работещите семейства, всяко възприемане на крайнодясна рамка предоставя на FPÖ боеприпаси и подкопава доверието в демократичните партии.

Отвъд фалшивия избор

За да изпълни обещанието си „Да направим правилното сега за Австрия“, коалицията трябва да надмине този фалшив избор между икономическа отговорност и културна чувствителност. Инвестицията в бъдещето на Австрия изисква повече от фискална предпазливост — тя изисква укрепване на демокрацията и либерално-демократичните норми.

Това означава принципна опозиция от всички демократични партии към антидемократичната визия, която представлява крайната десница. Изисква се предоставяне на позитивен разказ за бъдещето на Австрия — един разказ, който обещава справедливост и възможности за всички граждани, а не търсене на изкупителни жертви и разделение. Правителството трябва да обясни защо либералната демокрация служи по-добре на австрийците от авторитарния натурализъм и да подкрепи това послание с политики, които реално подобряват живота на гражданите.

Ако коалицията не промени курса си, следващите избори ще донесат сурово събуждане. Победата на крайната десница няма да дойде чрез революция, а чрез постепенната капитулация на основните партии пред нейната програма. Правителството на Австрия все още има време да обърне този курс — но прозорецът за действие се затваря бързо.

(БГНЕС/Анализ на Соушъл Юръп)