Новата десница губи вярата си

Една от най-изненадващите последици от грандиозния успех на „Алтернатива за Германия“ на скорошните регионални избори е войната между радикалнодясното крило и християнския естаблишмънт. Партията иска да сложи край на отдавна установената система за държавна финансова подкрепа за големите църкви.

Църквите, които са изправени пред загуба на субсидии в размер на 600 млн. евро годишно в цялата страна и 40 млн. евро годишно само в провинция Саксония-Анхалт, са бесни, предупреждавайки, че промяната ще създаде хаос и ще застраши религиозната свобода, пише в коментар за Bloomberg Ейдриън Уулдридж.

Тук има елемент „око за око“: църковните лидери единодушно осъдиха партията за разпространение на реч на омразата и потъпкване на християнските принципи. Конференцията на германските католически епископи дори забрани на членовете на „Алтернатива за Германия“ да заемат църковни длъжности.

Има обаче и елемент на т.нар. „културкампф“ : „Алтернатива за Германия“ е най-светската от всички партии в Германия, като само около 22% от националните ѝ депутати се идентифицират като християни в сравнение с над 48% от всички депутати представители на Бундестага, а нейният секуларизъм може да премине в антихристиянство. Водещият кандидат на партията в Саксония-Анхалт, Улрих Зигмунд, който често кара мотопед Simson от съветската епоха, изповядва носталгия към стария източногермански режим и официално е атеист.

Спорът може да ви се стори типично германски. Правителството на страната има дълга история на водене на война срещу църквите, започвайки с Ото фон Бисмарк, първия канцлер на обединена Германия, и достигайки своя връх при Адолф Хитлер. Следвоенните лидери на Германия разглеждат държавната подкрепа за религията като начин за нормализиране на политиката.

Но конфликтът предлага и по-общ урок. Либералните наблюдатели са толкова ужасени от сливането на религията и политиката и толкова вбесени от факта, че няколко видни консерватори, като например министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, показват вярата си открито, че са загубили всякакво чувство за баланс. Реалността е по-нюансирана: религиозната десница е намаляваща сила в консервативната политика, тъй като активистите се обръщат към по-земни проблеми като национализма и имиграцията.

Американската алтернативна десница е много по-антихристиянска, отколкото християнска. Освен това е известно, че е трудно да се определи точно кое е – защото тя няма официална структура, камо ли политическо представителство, и съществува като интернет мрежа, водена от ексцентрични „клавиатурни“ воини. Въпреки това тя се радва на значително културно влияние сред младите консерватори и поддръжници на президента Доналд Тръмп.

Много от най-изявените гласове в този сенчест свят са силно враждебни към основите на християнството, а не само към инцидентно изразяване на вярата. Християнството се основава на принципите на универсализма и равенството, докато крайното дясно вярва в национализма и йерархията.

Сблъсъкът на тези идеали неминуемо води до това, което крайното дясно нарича „патологичен алтруизъм“ – приветстване на непознати, които подкопават вашата култура. 

Изненадващо голям брой от тези фигури са високообразовани. Те подсилват своите писания с препратки към тежки критици на религията (Фридрих Ницше и Освалд Шпенглер), както и към ексцентрични десни герои.