Рекордната младежка безработица охлажда ентусиазма за възстановяването на Китай

През април безработицата сред младежите в китайските градове достигна рекордните 20,4%, сочат статистическите данни, цитирани от CNBC. Това е четири пъти над нивото на общата безработица в страната. Според изчисленията на Goldman Sachs безработните китайци във възрастовата група 16-24 години се удвояват спрямо нивата преди коронавируса.

Нещо повече - още милиони младежи ще завършат своето висше образование през тази година и ще започнат да търсят работа. Това е краят на "университетския балон", коментира Яо Лу, преподавател по социология в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Той разказва, че от края на 90-те години на миналия век в Китай започва истинска експанзия на висшите учебни заведения, но няма никакъв баланс между търсенето и предлагането на високообразовани работници. "Както на много други места има разминаване между трудовия пазар и образователните институции - те не винаги говорят помежду си", коментира преподавателят.

Много от завършващите университети в Китай заемат позиции, които не отговарят на нивото им на образование, за да избегнат безработицата, казва още Яо Лу пред CNBC. За него е иронично, но днес за повечето завършващи дипломата не е достатъчна, за да започнат работа, за която се изисква висше образование.

Това, разбира се, не е китайски феномен - в много други държави завършващите висше образование в години на криза или забавяне на икономиката, трудно намират работа по специалността си и заплащане спрямо тези, които завършват университет в години на просперитет на икономиката. Мащабът в Китай обаче е сериозен - 6 млн. младежи от градското население на страната са безработни.

Високата младежка безработица може да има сериозен негативен ефект за икономиката на Китай на фона на застаряващото и намаляващо население на страната. Липсата на работа и невъзможността да бъде осигурено очакваното благополучие пък ще доведе неизбежно до недоволство сред младите хора и социално напрежение.

Донякъде има и разминаване между очакванията на високообразованите млади хора и развитието на икономиката, която не е в крак с техните стремежи. Университетското образование се развива бързо и младежите нямат желание да се върнат обратно в заводите, коментира и Жан Юън от Националния университет в Сингапур. Това ще се промени при реализация на идеята за по-технологично ориентирана икономика, със силен сектор на услугите.

Министерството на човешките ресурси обаче очаква, че преди това, към 2025 година, половината, или около 30 млн. работни места в промишлеността, може да останат незаети.