Г-7 стартира съвместен механизъм срещу икономическата принуда, за да притисне Китай

Г-7 стартира нов съвместен механизъм за противодействие на икономическата принуда - мярка, насочена главно срещу възприеманите като враждебни действия от страна на Китай.

Лидерите на седемте най-големи икономики в света обсъдиха въпроса на срещата си на върха в Хирошима, Япония. В изявлението им след това не се споменава Китай, но се описва ръстът на случаите на икономическа принуда, което се определя от тях като „обезпокоително“, пише Bloomberg.

Координационната платформа на Г-7 за икономическата принуда ще позволи на държавите да си сътрудничат в области, включително търговски и инвестиционни ограничения, бойкоти и заплахи като кибератаки. Не се предвижда обаче автоматичен отговор на случаи на принуда.

Съвместният механизъм ще се „насочи към нарастващото и пагубно използване на принудителни икономически мерки за намеса в суверенните дела на други държави“, казва се в изявление на правителството на Обединеното кралство. В него се добавя, че Китай е използвал икономическата си мощ, за да „принуждава страни, включително Австралия и Литва, по политически спорове“.

Г-7 се стреми към стабилни връзки с Китай, докато „намалява риска“, казва се в комюникето на лидерите на седемте най-големи страни в света.

Китай реагира бързо в изявление, публикувано в събота в официалния акаунт в WeChat на посолството на страната във Великобритания. Пекин обвинява Г-7 в намеса във вътрешните му работи, като цитира въпроси, свързани с Хонконг и Синдзян. Китай призовава САЩ да спрат да „тормозят“ съюзниците си, за да нарушат стабилността на глобалните вериги на доставки, и Г-7 да се откаже от своя „манталитет от Студената война“.

Блумбърг съобщи по-рано, че страните от Г-7 са имали за цел да изпратят сигнал до Пекин, като обявят съвместни усилия срещу икономическата принуда, въпреки че страните-членки не успяват да постигнат съгласие за нещо повече от общо изявление за намерения.

Най-големи спорове на срещата е имало за конкретни инструменти, които могат да бъдат разгърнати срещу Китай.

Въпреки че страните се стремят да разнообразят веригите си на доставки, много от тях, вкл. държавите от Г-7, остават икономически преплетени с Китай. Все пак САЩ и Европа показват признаци на сближаване по отношение на политиката си към Китай.

„Искаме свободен и справедлив международен ред“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в коментарите си пред сесията. „Трябва да сме наясно как зависимостите ще бъдат използвани като оръжие“, допълва тя, като призовава за повече координация, защото „фрагментацията е скъпа“.

Според изявлението на групата „икономическата устойчивост изисква намаляване на риска и диверсификация“. В него се казва още, че Г-7 ще настоява за равни условия за „нашите работници и компании“, като същевременно ще се защитават някои напреднали технологии, които биха могли да бъдат използвани за заплаха за нашата национална сигурност, без неправомерно ограничаване на търговията и инвестициите“.

„Нашите политически подходи не са предназначени да навредят на Китай, нито се стремим да осуетим икономическия прогрес и развитие на Китай. Разрастващ се Китай, който играе според международните правила, би бил от глобален интерес“, допълва се в комюникето.

През март китайският президент Си Дзинпин обвини САЩ в „цялостно ограничаване и потискане“ на втората по големина икономика в света, след като администрацията на Байдън започна да използва контрол върху износа, за да откаже на Пекин достъп до модерни полупроводници и други технологии. В същото време Китай засили обхвата на нововъзникващите икономики в глобалния юг, като същевременно игнорира усилията на президента на САЩ Джо Байдън да проведе телефонен разговор със Си.

Групата се е съгласила също така за необходимостта от управление в съответствие с ценностите на Г-7 в областта на генеративния изкуствен интелект. Лидерите са изразили загриженост относно разрушителния потенциал на бързо развиващите се технологии.

Правителствата са готови да проведат дискусии на ниво кабинети по въпроса и да представят резултатите до края на годината, става ясно от отделно изявление.

За да се гарантира, че развитието на изкуствения интелект е ориентирано към човека и надеждно, японският министър-председател Фумио Кишида потърси сътрудничество за сигурен, трансграничен поток от данни, като обеща финансов принос за подобно усилие.

Основните опасения са, че напредъкът в технологията, която може да произведе авторитетен и човешки звучащ текст и да генерира изображения и видеоклипове, ако бъде оставен да напредва без контрол, може да бъде мощен инструмент за дезинформация и политически смущения.

Премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак иска да създаде политика за управление на рисковете и ползите от изкуствения интелект. Европейският съюз предприема крачка към регулиране на AI инструментите, като изисква от компаниите да се уверят, че потребителите знаят кога взаимодействат с изкуствен интелект, и да забрани използването му в реално време за идентифициране на хора на обществени места.

Правителството на Япония предпочита да наблюдава технологията с по-меки насоки, отколкото строги регулаторни закони, като тези на ЕС.

Създаването на международен стандарт за регулиране на генеративния изкуствен интелект на този етап ще бъде предизвикателство, тъй като дори сред страните от Г-7 има различни ценности, които се считат за подходящи в обществото.