fallback

От какво се нуждаят служителите от Поколението Z, за да се чувстват добре на работа?

До 2025 г. се очаква Поколението Z да съставя 30-35% от работната сила в икономиката, посочва Антония Парапанова, бизнес мениджър на Tack TMI

13:23 | 05.09.23 г.

Генерацията Z (родените между средата на 90-те и края на първото десетилетие на новото хилядолетие, бел. ред.) търси динамика в своята работа. Още в началото на своята кариера те очакват да бъдат оценени, забелязани и да им бъде дадена свободата да творят. Това съобщи в предаването ''В развитие'' на Bloomberg TV Bulgaria Антония Парапанова, бизнес мениджър на Tack TMI. По думите ú до 2025 г. се очаква Поколението Z да съставя 30-35% от работната сила в икономиката.

Тя коментира по какво се различава Поколението Z от своите родители – докато те са работили години наред, за да получат признание, това поколение „идва с много енергия и желание, но чакат да бъдат похвалени, за да предоставят обещаното на своите работодатели“.

'„В предишни поколения е имало тенденцията да намериш своята работа и да останеш в тази компания понякога до пенсионирането си или да смениш 2-3 работи в рамките на твоята кариера. Поколението Z идва с очакването да учи, да има динамика, да променя. Има статистики, които показват, че в своята кариера Генерацията Z ще смени над седем професии", посочи мениджърът. „Работодателят трябва да може да е гъвкав и да даде тази динамика, това развитие и това показване, че те се справят добре още от самото начало", допълва тя.

Славена Папазова, ръководител на екип „Проучване на възнагражденията в България“ в Tack TMI, съобщи данни от проучването на Tack TMI за възнагражденията и придобивките на българския пазар за 2023 г.

Проучването се базира на 350 компании с близо 115 хиляди индивидуални позиции. През последните години се наблюдава ръст на заплатите в страната от порядъка на около средно 10%, като за миналата година покачването отбелязва ръст до 14-15%.

„Тези стойности са значително по-високи от ръстовете в ЕС и за това има няколко причини", обясни Папазова . „На първо място това засяга демографския проблем у нас – намаляващо население, ниска раждаемост и висока смъртност. Това намалява броя на хората в работоспособна възраст, води до по-малко предлагане на пазара на труда и съответно до покачване на неговата цена. Друг съществен фактор са отворените граници в ЕС, които дават възможност на българите да работят в други държави“, каза тя.

По думите ѝ по данни на националната статистика има региони в страната, в които заплатата е 60-70%,а дори повече, по-ниска, отколкото в София. „Има градове, в които заплатата е дори два пъти по-ниска от тази в столицата. Това са Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково, Смолян, Монтана. Със сигурност по-високите заплати в София се обуславят от структурните особености на заетостта, но и от по-широкия пазар на стоки и услуги, които се предлагат и оттам – повече търсене на работна сила'', посочи Славена Папазова.

Запазва ли се тенденцията за работа от вкъщи? Кои са най-добре платените сектори у нас? От какво значение са социалните придобивки за работниците? Как се проявяват талантите и как се отразяват тиймбилдингите, ваучерите за храна и здравните грижи на екипите?  

Отговорът на тези и други въпроси ще получите, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването ''В развитие'' може да намерите тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:23 | 05.09.23 г.
fallback
Още от Пазар на труда виж още