КНСБ: 2615 лв. е издръжката на тричленно семейство към юни

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на тричленно семейство с двама работещи възрастни и дете до 14 г. е 2615 лв. към юни. Това сочи анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), представен на пресконференция днес. За сам живеещ човек са нужни 1453 лв. От КНСБ отбелязват, че доходът за издръжка намалява с 0,1% на тримесечна база и нараства с 3,6% на годишна база.

Искаме да имаме дефиниция на национално ниво за заплатата за издръжка и Националната статистика да я обявява на тримесечие, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му така гражданите ще придобият представа за това колко пари им трябват, за да могат да живеят сравнително добре по българските стандарти. 

Необходимият доход за храна и обществено хранене е 572 лв. за един работещ. Това представлява 39,4% от общия доход, отчитат също от синдиката. Оттам анализират и цените за основните продукти. Намаление с 0,3% има при хранителните стоки на тримесечна база, но на годишна „все още е в положителна траектория“. По-забележим е ръстът на цените при групата „мляко и млечни продукти“ – 1,3%, сочат още данните. Повишение от 3,7% има при цените на месо и месни продукти. При хляба, хлебните продукти и зърнените храни има ръст от 2,9% на годишна база. При ориза ръстът е със 7,1%.

Групата „Електроенергия, газообразни и други горива“ представлява 19,4% от общите разходи за нехранителни стоки и услуги.

За една година с 91 лв. е нараснал необходимият месечен доход за издръжка за тричленно семейство, а за един работещ гражданин – с 51 лв. За две години (юни 2022 към юни 2024 г.) издръжката е нараснала съответно с 333 лв. за тричленно семейство и 185 лв. за един работещ. По думите на Димитров данните сочат, че кумулативната инфлация е покрита, но личната инфлация зависи от това кой колко харчи и за какви продукти. Стават повече работещите българи, които покриват средствата за издръжка със собствените си доходи, коментира президентът на КНСБ. Той обаче уточни, че все още не сме стигнали и половината от нивата на това работещите да получават необходимите средства за издръжка.

През второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава тенденция към успокояване на инфлационните индекси, което рефлектира и върху българската икономика, заяви Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ. Средният осигурителен доход на наетите граждани расте с 16,9% на годишна база, но все още повече от половината от работещите не стигат заплатата за издръжка, каза експертът. Също така около 1/3 от хората работят с трудови възнаграждения до 1000 лв., добави Иванова.

Малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки през юни достигна 110,50 лв. През същия период през 2023 г. тя е била на стойност 109,86 лв. В сравнение с другите европейски държави България е водеща при цените на сирената – 9,60 евро е у нас цената, а в Германия например – около 9,50 евро, казват още от КНСБ. С минимална работна заплата малката потребителска кошница в България може да се купи 8,4 пъти, сочат данните към юни тази година. За сравнение, в Германия тя може да се закупи 31 пъти.

От 10 години не сме калкулирали намаление на средствата за издръжка, но намалението е символично – с 1 лв. спрямо март тази година. Това е знак за овладяване на инфлацията и успокояване на ръста на цените, обобщи по-късно пред журналисти Пламен Димитров. Според него показателите сочат, че могат да се изпълнят исканията за увеличение на заплатите през следващата година. По думите му има възможност минималната работна заплата да стане 1080-1100 лв. от 1 януари 2025 г., законовата разпоредба го позволява. Президентът на КНСБ подчерта необходимостта от транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплати.

(БТА)