Най-стресиращите работни места в Европа

Някои професии са по-стресиращи от други, а в някои сектори има по-стресиращи професии от всички останали. Анализ на Euronews разкрива в кои сектори служителите са най-стресирани в различни европейски страни.

Глобалната несигурност и все по-честите съкращения на работното място може да затруднят намирането на работа. В същото време нарастващите разходи за живот правят още по-важно за хората да се задържат на настоящата си работа, дори ако понякога тя е твърде стресираща.

Компанията за искове за обезщетения за телесни повреди Claims.co.uk е изготвила анализ, в който посочва кои са най-стресиращите професии в Обединеното кралство. За изготвянето на доклада са използвани данни на правителството на Великобритания, предоставени от Изпълнителната агенция по здравеопазване и безопасност (HSE).

Данните включват самооценката на степента на депресия, стрес и тревожност, за които респондентът счита, че е отговорна най-вече настоящата или последната му работа.

На базата на тази информация е установено, че полицаите са най-стресираните във Великобритания, а социалните работници и специалистите по социални грижи и жилищно настаняване също се чувстват значително стресирани. Почти един на всеки 50 души е заявил, че работата му оказва отрицателно въздействие върху психичното му здраве.

На други места в Европа проучване, проведено от Lepaya, компания за обучение, в Нидерландия, Белгия, Обединеното кралство и Германия, подчертава, че две трети от европейските служители са подложени на стрес. Образованието и здравеопазването са двата сектора, в които служителите са подложени на най-голям стрес.

"Фактори като дълги работни часове, големи отговорности и роли, свързани с обществеността, изглежда допринасят значително за отрицателното въздействие върху психичното здраве на служителите", посочва говорител на Claims.co.uk. "Насърчаването на редовни почивки, предлагането на ресурси за психично здраве и насърчаването на открита комуникация могат да помогнат на служителите да управляват психичното си здраве по-ефективно".

„Гъвкавата организация на работа (когато е възможно) и достъпът до програми за благополучие също са стъпки, които могат да окажат значително въздействие за намаляване на свързаните с работата или предизвиканите от нея проблеми с психичното здраве.“

Липса на баланс между живота и работата

В редица случаи голяма част от стреса на работното място идва от факта, че границите между работата и личния живот стават все по-неясни отчасти поради нарастването на дистанционната работа. В много случаи видът на работата и отрасълът също затрудняват пълната липса на достъп, като например в службите за спешна помощ.

Тод Дейвисън, генерален директор на застрахователна компания Purbeck Personal Guarantee Insurance, казва в проучване на YouGov: „За някои хора пълното изключване не е избор. Това е особено вярно сред малките предприятия, с които работим - ако имате страст към работата си, тя няма да спре в 17:00 ч. всяка вечер или в началото на отпуска.“

Образованието и здравеопазването са сред най-стресиращите професии в Европа

Проучването на Lepaya установи, че 56% от нидерландските служители се определят като стресирани, както и 67% от служителите в Белгия. Около 70% от служителите във Великобритания също са заявили, че са стресирани, както и 71% от служителите в Германия.

В Германия образованието, секторът на автомобилостроенето, здравеопазването, обществените услуги и финансите са едни от най-стресиращите сектори за работа. Служителите в Нидерландия също са посочили здравеопазването, образованието и обществените услуги като едни от най-стресиращите сектори, както и работата в сферата на ресторантьорството и информацията и комуникациите.

В Обединеното кралство, освен работата в полицията, социалната сфера, социалното осигуряване и жилищното строителство, за едни от най-стресиращите се смятат и професиите на медицинските сестри. Работата в сферата на образованието също попада в този сектор, като засяга преподавателите в началното, средното и висшето образование.

Работата в сферата на човешките ресурси и административната работа в националното правителство също са с високи нива на стрес.

Според 29% от нидерландските служители, анкетирани от Lepaya, самият служител е основно отговорен за решаването или предотвратяването на високите нива на стрес на работното място. Това мнение е подкрепено от 47% от белгийските служители, както и от 49% от британските и 51% от германските служители.

Въпреки това около 57% от нидерландските служители разкриват, че биха желали да получават повече подкрепа от работодателите си за справяне със стреса на работното място, а 57% от германските служители също смятат същото. 67% от белгийските служители и 65% от британските също са съгласни с това.

Лондон и Амстердам са сред "най-изтощените" градове в Европа

Според проучване на Instant Offices, в което се подчертава, че 91% от британските работници са се сблъскали с „високи или екстремни“ нива на стрес през изминалата година, Лондон заема първото място в класацията за "най-изтощен" град в Европа.

Около 20% от британските служители също така е трябвало да си вземат отпуск през този период поради последиците от стреса за психичното здраве.

Проучването се базира на броя на търсенията в Google за усещането за бърнаут, включително бърнаут на работното място.

В Лондон е имало 2240 търсения в Google по теми, свързани с бърнаут, на месец. Други европейски градове, като Амстердам и Берлин, също не са били далеч - съответно с 520 и 420 търсения в Google по тези теми на месец.

Някои от основните причини за високите нива на стрес, които понякога могат да доведат до прегаряне, са голямото работно натоварване, както и увеличаването на броя на неплатените задачи. Редовната работа с твърде много неплатен извънреден труд също допринася за това, както и чувството за изолация на работното място.

По същия начин притесненията относно сигурността на работата и съкращенията също са причина за силен стрес, както и приемането на повече платена работа поради финансови съображения. В някои случаи стресът се увеличава значително и от сплашването и тормоза от страна на колегите.

Признаците на прегаряне включват затруднена концентрация, загуба на цели, понижено чувство на гордост от работата и загуба на мотивация. Други признаци включват умора, неудовлетвореност, необяснимо главоболие и промени в апетита или навиците за сън, наред с други.

Източник: БГНЕС