Хр. Христова: Дебатът за минималната работна заплата се движи между крайни позиции

Няма друг ход за правителството, освен да повиши минималната работна заплата (МРЗ). Това е законово положение, което трябва да се изпълни. Това, което синдикатите искат – минималната заплата да е 50% от средната брутна такава, е в текста на закона, изтъква пред БНР бившият социален министър Христина Христова.

По думите ѝ, налице е "неправилно включване на европейското право в българското право". 

Според Христова дебатът се движи между крайни позиции, една от които е да няма минимална заплата и цената на труда да се договаря, а другата – че МРЗ следва да е достатъчна за издръжката на живота.

МРЗ обикновено е за хора без образование и квалификация, затова трябва да се внимава, допълни бившият министър и уточни, че има големи различия в отделните браншове и региони.

На този етап управлението не е готово да предложи промени в пенсионната система, които очевидно се налагат заради големите дефицити в последните 5-6 години. Няма и готовност да се променя швейцарското правило, коментира Христова.

Осигурителните вноски стигат за пенсиите само наполовина - 12 млрд. лв. се събират от осигурителни вноски, 12 млрд. лв. дава бюджетът, припомни тя.

Христова смята, че е наложителна информационна разяснителна кампания за пенсиите в евро, за да се преодолеят страховете на възрастните хора.

В пет области у нас пенсионерите вече доминират в демографската картина, цитира последни статистически данни бившият министър.

Най-голямото предизвикателство пред следващия бюджет ще бъдат "повишените разходи, част от които се създадоха благодарение на неразумни, популистки решения в последните 4-5 години в управлението", подчерта Христова.

В предишно интервю за БНР тя заяви, че има напрежение и страх сред работниците, които се притесняват дали няма да им бъдат намалени заплатите, след като България приеме еврото.

Христова предупреди също, че относителният дял - 30% от доходите на хората, отиват за хранене.

"Това показва недобра структура на потреблението – една трета. Има домакинства, които отделят и повече. Но и една трета са твърде много за задължителните режийни разходи. Нещо повече тези разходи за храна нарастват, за първото тримесечие с 14% и продължават", предупреди бившият социален министър.

Тя уточни, че впечатление прави и в повечето страни на Европейския съюз (ЕС), където също нарастват разходите за храна.

"Има нарастване на минималната заплата, недостиг на работна ръка, което също повишава разходът и стават по-скъпи стоките и разбира се инфлацията се увеличава", обясни тя.