КНСБ: Около 1210 лв. ще бъде минималната заплата догодина

При спазване на действащия закон минималната работна заплата (МРЗ) през 2026 г. ще бъде между 1210 и 1212 лева, което е с 12,3% спрямо нивото през тази година. Това съобщи президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров, цитиран от БТА.

Той поясни, че изчисленията на синдикатите са на база действащото законодателство. Димитров посочи, че размерът на МРЗ ще бъде определен с постановление на Министерския съвет съгласно разпоредбите в Кодекса на труда, като не се очаква промяна в сегашния автоматичен механизъм. „Датата 1 септември наближава, не виждам възможност за парламентарно време за промени в Кодекса на труда“, добави синдикалистът.

Президентът на КНСБ отбеляза, че сегашният текст в Кодекса на труда "върши работа на работещите българи", но не и на процеса по договаряне на заплатите. „Положихме доста усилия да намерим компромисни механизми за МРЗ през директивата за минималните адекватни заплати, обясни Димитров. По думите му минималният пакет, за който през последните два месеца се опитваха да договорят синдикатите с работодателите, се проваля.

В КНСБ са изчислили, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете до 14 г.) в България е 2748 лв. към края на второто тримесечие на тази година.

От 1526 лв. нетен месечен доход се нуждае един работещ човек, живеещ сам, показват данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Необходимият за издръжка доход нараства с 0,4% на тримесечна база и с 5,1% на годишна база. В сравнение със същия период на миналата година, през тази година са необходими 133 лв. повече за издръжка за тричленно семейство и 73 лв. повече за сам работещ.

„Тази статистика показва устойчив и значим ръст на необходимите средства“, посочи Пламен Димитров.

По данни на КНСБ 1967 лв. бруто месечно възнаграждение трябва да получава един работещ, за да покрие нуждите си, посочи той. По думите на президента на синдиката в София дори са нужни повече пари. „При един работещ родител в тричленно семейство следва неговият доход от труд да е не по-малък от 3541 лв. брутно, за да осигури необходимите средства за издръжка на цялото домакинство“, смята Димитров.

Данните показват, че през май над 1,5 милиона души са с осигурителен доход под брутната заплата за издръжка от общо 2,643 милиона осигурени лица. Според Пламен Димитров има нарастване на възнагражденията, но страната ни продължава да е и с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на Европейския съюз.

„Цените на храните нарастват почти два пъти [по-бързо] спрямо средните на европейско ниво“, заяви зам.-директорът на Институт за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО) Виолета Иванова. Тя обясни, че в България храните нарастват с 6,3%, а на европейски нива ръстът е 3%.

По-сериозно покачване има при хляба, хлебните изделия и зърнени храни, а също така и при яйцата и млечните продукти. Отчита се ръст с 1,4% на хранителните стоки на тримесечна база. При кафе, чай и какао (с 6,9%), плодове и плодови консерви (с 6%), месо и месни продукти (с 2,1), яйца (с 2,1%), рибата и рибни продукти (с 2%).

„Не се наблюдават спадове при цените на хранителните стоки на годишна база при нито една група артикули“, коментира Иванова, като уточни, че при групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи спад от 0,3%, при ръст от 3,6% на годишна база.

Иванова добави, че според данни на Евростат за Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) България отчита 2,9% инфлация, като изпреварва ръста на средните нива за Европейския съюз, които отчитат ръст от 2,2%.

От синдиката продължават да настояват за транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати и Директивата за прозрачност в заплащането. Друго искане на КНСБ е да се изготви дефиниция и методология за официално измерване на заплатата за издръжка, а минималната работна заплата да се приближи до нейното равнище.