Зелената еволюция на Еманюел Макрон

В края на 2018 година френският президент Еманюел Макрон беше категоричен - Франция ще закрие 14 от своите ядрени блокове до 2035 година. За най-старите реактори процедурата трябваше да бъде ускорена. Към този момент Франция разчита на ядрената енергетика за осигуряване на около 75% от потребяваната електроенергия. Идеята на президента беше този дял постепенно да бъде намален до 50% в периода 2030-2035 година и страната да разчита основно на възобновяемите енергийни източници.

Но само няколко години по-късно визията за бъдещето на енергетиката на Франция на Макрон, който днес се бори за втори президентски мандат, е вече съвсем различна. Той представи плановете си за изграждането на нови 14 ядрени реактори до 2050 година, или 25 гигавата нови ядрени мощности. Шест от тях, които ще бъдат възложени на EDF, трябва да бъдат изградени в рамките на десетилетието.

Зелените планове не спират до тук - Франция ще изгради още 40 гигавата нови офшорни вятърни мощности, както и 100 гигавата соларни паркове до 2050 година. Но много зелени активисти са притеснени, че ядрените амбиции ще издърпат фокуса. 

Франция беше един от най-яростните защитници на идеята ЕК да признае ядрената енергетика за устойчива и така да бъде дадена зелена светлина на инвестициите в тези проекти. В страната са убедени, че постигането на въглеродната неутралност до 2050 година е възможно чрез намаляване на зависимостта от вносни енергоизточници - примерно природен газ, а вместо това да бъде използван микс между възобновяеми източници и ядрени мощности за баланс.

Дори да намалим потреблението на газа и петрола,  ще имаме нужда от електроенергия - вероятно с 60% повече отколкото днес, коментира Еманюел Макрон, представяйки своеобразният ядрен ренесанс на Франция.

За много държави в ЕС обаче ядрените централи са недопустими - някои дори заплашват ЕК със съд заради зелената таксономия. Мотивът е, че ядрените централи са скъпи, из fграждат се бавно, включително има забавяне по проектите, което може да означава и забавяне на изпълнението на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 година.

Като доказателство само преди месец френският ядрен гигант EDF съобщи, че ще забави с още шест месеца проекта си по изграждане на нов реактор в централата "Фламанвил". Реакторът трябваше да заработи още през 2012 година, но този срок беше пропуснат заради технически проблеми и липса на финансиране. Сега очакванията са той да бъдат въведен в експлоатация до края на първото полугодие на 2023 година.

Проектът е оскъпен с 300 млн. евро спрямо първите анализи през 2004 година и очакванията днес са, че той ще струва около 12,7 млрд. евро.

Колкото до плановете за шестте нови реактори, анонсирани от Макрон преди ден, пред France 24 от EDF изчисляват, че разходите ще бъдат около 50 млрд. евро, но всичко зависи от условията по финансиране, които компанията може да получи. А всички съобщения за забавяне, проблеми с управлението на реакторите, за които EDF съобщава, не са основание за оптимизъм относно финансовите условия.

Надеждата на Макрон явно е свързана със зелената таксономия, благодарение на която ядрената енергетика ще може да привлече финансиране, включително и държавни средства, но дали инвеститорите ще откликнат или ще имат свой дневен ред тепърва ще бъде изяснявано.