Как се вписва ядрената енергетика в Зелената сделка?

Кризите, които превземат Европа в последните месеци, промениха много нагласи в областта на енергетиката, коментираха участниците във форум, посветен на Зелената сделка. Заради проблемите с доставките и цените на енергийните източници, днес ядрената енергия е призната за допустима в условията на Зелената сделка, а дори и на въглищата се гледа по различен начин, коментира Славчо Нейков от Института за енергиен маркетинг (EMI).

Няма по-чиста енергия от ядрената, категоричен беше Богомил Манчев (Булатом). Той припомни, че за 1 мегаватчас произведена от ядрени  реактори от трето поколение електроенергия се емитират 10 килограма въглероден диоксид. За сравенение производството на водните централи емитира 13 килограма за 1 мегаватчас произведена електроенергия, а слънчевите панели - 55-57 килограма.

Реакторите от трето поколение са много гъвкави - те могат да намалят производството си от 100% от капацитета си до 30%, което дава много добри възможности за балансиране на системата, разказа още Манчев. Според него успешната стратегия за България е изграждането на нови ядрени мощности и паралелно - централи, използващи възобновяеми енергийни източници.

През следващите години ще бъдат нужни огромни количества електроенергия, най-малкото заради електрическите автомобили, категоричен е експертът.

Според него страната ни няма голям потенциал за вятърни паркове, но може да развива соларната индустрия, както и производството на зелен или бял (от ядрена електроенергия) водород. Съоръжения за производство на водород също ще балансира електроенергийната система в моменти, когато произвежданата от ВЕИ енергия е излишна.

Богомил Манчев беше категоричен, че България трябва много бързо да изработи своята енергийна стратегия за развитие до 2030 година, с хоризонт до 2050 година, и тя да включва изграждането на поне четири ядрени мощности. Сега, когато "не общуваме добре" с Русия, само Китай може да довърши самостоятелно АЕЦ "Белене" с оборудването на "Росатом", коментира още той.

Зелената енергия е без алтернативна, но само с ВЕИ енергийният преход няма как да се случи, коментира и изпълнителният директор на Електроенерегийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той беше категоричен, че фокусът трябва да бъде върху сигурността на системата. Виждането на оператора е, че това ще стане като въглищата и природният газ бъдат заменени от ядрени централи и водород. Паралелно трябва да бъдат развити и системите за съхранение, които да помогнат за баланса на зелената енергия.

"Няма как зелената трансформация да стане по единен, европейски модел", категоричен беше още Цачев. Според него всяка държава и дори всеки регион трябва да намери своя начин. Той потвърди коментарите на Богомил Манчев, че вятърът не е достатъчен за производството на електроенергия и не можем да разчитаме на този източник. С новите технологии това може да се промени, но днес България не може да използва вятъра като базова енергия, както се случва в Дания или Германия.

Ядрената енергетика предлага мащабно производство, което е с нисък въглероден отпечатък и е надеждно, смята Тим Йео, председател на британския Институт за ядрена защита. Той отбеляза възможностите, които дават малките модулни реактори - по-бързо изграждане, по-ниска цена, и това е основание да бъде запазен делът на ядрената енергетика в микса на Европа.

Експретът не е против развитието на зелената енергия и в последните месеци не се е случило нищо, което да отмени борбата с климатичните промени. Той обаче предупреди, че отказът от изкопаемите горива е предизвикал загубата на 1 млн. работни места във Великобритания. Все пак хората, работещи в тази индустрия, са успели да намерят своята прехрана в други сектори. 

Мартин Владимиров, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, обаче заяви, че ядрената енергия има потенциал да декарбонизира, но цената е много висока. За него затова решението са възобновяемите енергийни източници, но не трябва да се бърза с пълната въглеродна неутралност.

По отношение на водорода едно от предизвикателствата е как да бъде пренасян. Директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов обясни, че в момента се реализира проект за миксиране на природния газ с водород в газопроводите, оперирани от компанията. Той беше категоричен, че природният газ ще бъде горивото на прехода. 

Кристина Лазарова, съосновател на Platform Brown to Green, беше категорична, че огромните загуби на вода при производството на водород са само мит. Тя изчисли, че при производството на 1 мегаватчас електроенергия от ТЕЦ "Бобов дол" се губят 1700 литра вода, а при производството на 1 мегаватчас водород загубата на вода е 320 литра.