Калоян Стайков: България да премисли връщането към въглищни централи

На фона на все по-затягащата се в цяла Европа енергийна криза старият континент започва да преосмисля своите климатични и енергийни планове, а редица държави прибягват до увеличаване на капацитета на въглищните си централи.

„Тази година ситуацията е по-тежка, защото цените през лятото са по-високи от тези през зимата, което значи че предстоящите зимни месеци определено няма да са леки и всички страни търсят алтернатива за увеличението както на цената на природния газ, така и на електрическата енергия. Затова е възможно да се прибегне до използването на ядрена енергия, както направиха Германия, Холандия и Италия, и трябва да бъдат преосмислени първоначалните планове. България е поела ангажимент за пълно изваждане от експлоатация на въглищните централи до 2038 г., но този график трябва да бъде или преосмислен, или да бъде изготвен наново по-реалистично“, съветва главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков в интервю за БГНЕС.

Сега в Европа има дефицит на енергиийни ресурси, и тази ситуация няма да се разреши в следващите две години. „Затова политиката на „Булгаргаз“ трябва да бъде по-гъвкава - ако трябва да се планират малко по-високи разходи, за да сме сигурни, че ще разчитаме на определени количества, дори да са 80 - 90% от годишното потребление, така че разликата да се държи с краткосрочни договори, търговци от съседни страни или втечнен природен газ“, каза Стайков.

Той припомни, че България е в близост до три действащи терминала за диверсификация и се строят нови, както в Гърция, така и в Турция, в Хърватия, в Албания, така че има възможност за гъвкави доставки и те ще се увеличават в следващите години. Въпросът сега е политиките да се нагаждат според това, а не да се разчита на един голям доставчик, коментира още специалистът. 

По думите му и сега няма яснота кога ще заработи интерконекторът България – Гърция. „Първо се говореше за 2019 г., после за есента на 2019 г., после за зимата, след това за лятото на 2020 г. и т.н. Сега виждаме същата ситуация: говореше се за началото на юли, след това за края на юли, сега за края на август планират получаването на Акт 16, но допълнителните административни стъпки удължават тази дата. Това не помага на дебата, защото след всяко разминаване между дати и говорене започват спекулации“, уточнява икономистът. Очевидно и българската, и гръцката страна имат интереси интерконекторът да заработи възможно най-скоро, - тоест виждаме, че се полагат усилия, няма нужда от срокове, които после да не се спазват“, пояснява Стайков.

Според икономиста на този етап е добра новина, че от юли страната получава пълните количества газ от Азербейджан, макар и те да са на по- висока цена от договора. „В момента, в който бъде завършен интерконтекторът, ще получаваме газ на по-ниска цена, което със сигурност ще облекчи ситуацията в страната, това ще намали и натиска върху миксовата цена на „Булгаргаз“. Със сигурност интерконекторът дава допълнителни възможности не само за България, но и за останалите страни от региона, така че всички имат интерес тази връзка да бъде завършена“, коментира още той.

На въпроса дали са реалистични за тази година допълнителните доставки на газ от Азербейджан, за които Кирил Петков след посещението си в Баку заяви, че е получил подкрепата на президента Илхам Али, Стайков припомни, че доставките от Азербейджан за цяла Европа са се увеличили значително през тази година, но подчерта факта, че за България няма достатъчно информация.

„Поради липсата на информация отново спекулите са на преден план - някои казват, че допълнителните количества са дошли и азерския газ е на евтина цена, макар че все още нямаме интерконектор, другите казват, че това ще стане, но след 3 години. Правителството трябва тук да даде повече информация и да успокои населението, защото допълнителни количества на по-ниски цени отколкото на тези, които потрябваме в момента, със сигурност ще даде спокойствие както на бизнесите, така и на домакинствата, така че тази прозрачност няма вариант да навреди“, призова икономистът.