Газификацията на Азия може да е решение за енергийния преход на бедните страни

Азия - един от най-големите световни потребители на енергия, е щастлива да види топлия прием на газовите компании по време на екологичния форум в Египет COP27, пише в анализ колумнистът на Ройтерс Гевин Магуайър. Той припомня още, че в предишните издания на инициативата на ООН газовият сектор беше сочен като един от източниците на въглеродни емисии и част от проблема с климатичните промени.

Днес обаче природният газ е сочен като преходно гориво - при изгарянето му се отделят около 40-50% по-малко емисии спрямо въглищата при производството на мегаватчас електроенергия.

Изглежда, че природният газ може да бъде от полза за прехода към зелена икономика в два от по-слабо развитите от икономическа гледна точка региони в света - Азия и Африка. Азиатските икономики са "гладни" за енергия, която в момента се осигурява основно от въглища, а в Африка има залежи на природен газ, които националните правителства нямат никакво намерение да изоставят неразработени.

57% от електроенергията в азиатските държави се произвежда от въглища, сочат данни на BP. Това означава, че преминаването на природен газ потенциално може да намали съществено въглеродните емисии, без да бъдат правени някакви драстични промени в енергийната система.  Обикновено промяната идва с поставянето на газови турбини и замяната на някои други съооръжения в съществуващите електроцентрали. До голяма степен се запазва и капацитетът на производството, и се използва съществуващата енергийна инфраструктура.

От друга страна при изграждането на зелени мощности обикновено е нужно разширяване на мрежата, в допълнение към другите действия, включително и намирането на свободни терени за поставяне на соларните панели или вятърните турбини.

Преминаването от въглища на газ също има допълнителни предизвикателства - като например осигуряването на стабилни доставки от природен газ и разширяването на системата от газопроводи на континента. В момента мрежата от газопроводи в Азия е много рехава, сравнено с Европа например, като основно тръбите са разположени в Китай и Индия.

Но анализи показват, че в Азия работят по този въпрос - през февруари 2022 година в световен мащаб в строеж са 70 хил. километра газопроводи, от които над 45 хил. километра в азиатските държави. Китай например планира инвестиции от 100 млрд. долара в съоръжения, които обаче ще отнеме години, за да бъдат изградени.

Войната в Украйна, която започна през февруари промени газовата карта на света. Цената на природния газ скочи съществено и това малко охлажда желанието на Азия да преминава на природен газ. В Индия и Китай все пак не се отказват от своите планове за газификация, отбелязва още Магуайър. 48% от потреблението на газ в Азия се пада именно на тези две държави.

Войната в Украйна доведе и до още един проблем за Азия - потенциалните доставчици от Африка сега са желан източник на природен газ в Европа. Те трябва да заместят суровината, която доскоро страните получаваха от Русия. Но и това не е толкова сериозен проблем - Русия може да пренасочи потоците към Азия. Проблемът е липсващата инфраструктура, чието изграждане може да отнеме години.