Как ще се отрази преходът на ЕС от газ и въглища към водород, вятър и слънце?

След старта на войната на Русия в Украйна светът вече е едно различно място за енергийните пазари. И преди това тези пазари търпяха промени. Особено поради развитието на енергийните политики за намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2), като сценариите за ценообразуването на електроенергията непрекъснато се изменят.

В резултат на това оценката на развитието на пазара, на активите и договорите, на инвестиционните решения, споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA) и бизнес моделите непрекъснато се променят, пишат в анализ за Energy Post Алекс Шмит и Хуанлуолун Джоу от Energy Brainpool, позовавайки се на доклада „Енергийната перспектива на ЕС за 2060 г.“.

Проучването проследява развитието на пазара в няколко сценария за Европейския съюз (ЕС), Норвегия, Швейцария и Великобритания.

Като цяло промените в различните страни от анализа се различават помежду си.

За да могат да се вземат добре обосновани решения, е от съществено значение подробното моделиране на отделните национални пазари и специфичните за всяка страна влияещи фактори, включително анализи на чувствителността.

„Основен“ сценарий

В „основния“ сценарий се предполага, че поради сегашното напрежение с Русия Европа ще спре да внася руски газ чрез тръбопроводи най-късно до 2027 г. От 2027 г. нататък цената на природния газ в Европа ще се определя от цената на световния пазар за втечнен природен газ (LNG). В дългосрочен план изкопаемият природен газ ще бъде заменен от синтетични горива и по-специално от зелен водород, смятат Шмит и Джоу.

В тази връзка цената на газ трябва да падне, за да остане конкурентен на другите енергоизточници. Сценарият предполага силно децентрализирана енергийна система в бъдеще със значително разширяване на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), за да се намали общата зависимост на Европа от вноса на изкопаеми горива в средносрочен план. Този процес е съпроводен с нарастване на гъвкавото търсене на електроенергия. В допълнение към нарастващото производство на водород от електролизатори, отоплението ще бъде напълно декарбонизирано до 2060 г. чрез допълнително разширяване на внедряването на термопомпи. До 2060 г. делът на електрическите превозни средства и камиони в Европа ще се увеличи до 95 на сто от пазара.

Сценарий „Напрежение“

Сценарият „Напрежение“ предполага, че сегашното търкане между Русия и Запада ще продължи и ще се засили през следващите години. Следователно Европа ще спре вноса на руски газ възможно най-скоро. След това цената на природния газ ще се основава на цената на световния пазар на LNG. Европейските страни ще се конкурират за доставките на LNG с азиатските пазари. Това ще доведе до високо ниво на цената на природния газ и в средносрочен план. Очаква се рязко увеличение на цените на CO2 в сравнение с Основния сценарий, както за генериране на допълнителни приходи за рефинансиране на държавния дълг, така и за насърчаване на технологичното развитие за приложенията на базата на водорода. В някои страни, например в Германия, сценарият предполага по-бавно разширяване на ВЕИ, отколкото в Основния сценарий, поради недостиг на квалифицирана работна ръка и липса на политическа подкрепа.

Сценарий „Облекчение“

Сценарият „Облекчение“ предполага, че отношенията между Европа и Русия отново ще се нормализират през следващите години. Така вносът на руски газ ще продължи в средносрочен план. Въпреки това в Европа е налице политически натиск за ограничаване на зависимостта от изкопаеми горива от Русия, което ще ограничи впоследствие вноса на руски газ спрямо нивата отпреди войната в Украйна. Освен това целите за разширяване на ВЕИ, приети по време на кризата, ще остават в сила.