Нов трансграничен коридор ще транзитира зелена енергия между Южна и Северна Европа

Планира се изграждането на нов трансграничен коридор, който да свърже Югоизточна със Северозападна Европа, и през който да бъде транзитирана зелена енергия, анонсира ръководителят на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев по време на дискусия, посветена на вятърната енергия, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Проектът ще бъде представен до 16 октомври пред европейския мрежови регулатор ENTSO-E, посочи още Цачев и допълни, че в него участват Германия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България и Гърция. Целта му е не да се поставят цели за соларната енергия за държави като Полша и Германия, където годишно капацитетът на работа на соларите е около 900 часа, а да се използва соларната енергия от Юга, където в някои райони работата на инсталациите достига 1700-1800 часа.

В обратната посока пък ще се транспортира електроенергията, генерирана от вятърните електроцентрали в Северозападна Европа.

Цачев коментира още, че това лято е било рекордно за производството на възобновяемите енергийни източници в България, които в много периоди от време произвеждаха повече електроенергия, отколкото АЕЦ "Козлодуй". Но от гледна точка на системата ситуацията не е най-добрата, защото в производството превес имат соларните централи. За да има по-добър баланс, трябва да бъдат изградени и вятърни централи, обясни той.

За Цачев най-реалистичен вариант е да бъде използван потенциалът за изграждане на офшорни турбини в дълбочина до 40 метра в Черно море.

Според анализите на ЦИД в крайбрежието на България - в зоните, отдалечени на 22 километра от плажната ивица и с дълбочина до 40 метра могат да бъдат изградени вятърни турбини с капацитет до 4 гигавата. Потенциалът на вятърната енергия у нас - и офшорна, и на сушата, е огромен, коментира Мария Трифонова от организацията и допълни, че най-перспективните зони са Добрич, Шумен и Варна.

В предишен анализ на ЦИД беше посочено, че в страната могат да бъдат изградени 116 гигавата вятърни мощности, от които част в крайбрежните райони, като цената от фиксираните турбини на дъното на Черно море е между 62 и 90 евро за мегаватчас, а на плаващите - 120-158 евро за мегаватчас.

Бумът в инвестициите във вятърни турбини вероятно предстои, коментира и министърът на околната среда Юлиян Попов. Според него обаче стратегията трябва да бъде регионална, а не национална. "Логично е да се работи с Гърция и Румъния, Западните Балкани и дори Украйна", категоричен беше той.

Украйна е страната с най-голям вятърен потенциал в региона и той трябва да бъде използван, още повече, че тя е вече интегрирана с европейския енергиен пазар, каза още Попов.

В много държави в Европа обаче изграждането на вятърни паркове среща силната съпротива на местните общности заради визията им, отбеляза министърът и препоръча на инвеститорите в тези паркове "да наемат ландшафтни инженери". Според него по-добрият изглед - подредбата не само спрямо теченията на вятъра, но и спрямо заобикалящата среда, ще направят проектите по-приемливи за хората.

Именно за да не пречат на изгледа, в Хърватия се работи активно за изграждането на плаващи вятърни турбини навътре в морето, коментира и Мария Трифонова. Според нея този сектор сега се развива много активно и към 2030 г. може да се очаква бум и на тази технология. У нас в дълбочината между 40 и 80 метра в Черно море има потенциал за изграждане на около 28 гигавата вятърни мощности - част от тях плаващи, допълни още тя.

За да бъде насърчено изграждането на проектите, е нужно намаляване на бюрокрацията и административната тежест за фирмите, коментираха участниците в дискусията. В ЕК се подготвя специален регулаторен пакет, посветен на вятърната енергия, който ще бъде публикуван на 24 октомври, каза Виктория Керелска от организацията Wind Europe.

Тя анонсира част от промените - дигитализация на процедурите за подаване на документи и издаване на разрешителни, допускане на подпомагане на инвеститорите в тези проекти чрез договори за разлика и насърчаване на технологичните разработки и производството на части за индустрията в Европа.

Миглена Стоилова от Българската ветроенергийна асоциация отбеляза, че съчетанието между вятърни и соларни мощности, ВЕЦ и батерии, както и трансграничната свързаност ще дадат много високо ниво на зелената енергетика у нас. Това ще подобри и конкурентоспособността на българската икономика, смята още тя.

Според Стоилова има голям инвеститорски интерес и към момента са заявени около 5 гигавата нови вятърни чощности, които могат да бъдат реализирани до 2030 г.