ЕК включи първия водороден проект на България в списъка с общностен интерес

Първият български проект за пренос на водород беше вписан в списъка с проекти от общностно значение на Европейската комисия (ЕК). Плановете са да бъде изграден нов тръбопровод с дължина от 250 километра между Дупница и Кулата, където да се свърже с мрежата на гръцката DESFA. По него ще бъде доставян двупосочно чист водород, произведен и в България, и в Гърция, отбелязват от "Булгартрансгаз".

В списъка с проектите има и още два с българско участие. Един от тях е за офшорно съхранение на въглероден диоксид край Принос, което ще бъде свързано с тръбопровод с останалата част на Гърция, а с кораби - с България, Хърватия, Кипър и Италия. Допълнително като проект от общностно значение са определени и намеренията за подобряването на трансграничното сътрудничество и споделяне на информация между операторите на електроенергийните мрежи на България и Румъния.

Това са само част от 166-те проекта от общностно значение и взаимен интерес, одобрени от ЕК днес (28 ноември). За първи път в списъка се вписват и проекти, свързващи ЕС с други страни, които допринасят за подобряване на мрежовия потенциал на ЕС и постигане на целта от 42,5% възобновяема енергия в енергийния микс към 2030 г.

За първи път ЕК включва и проекти, свързани с водород, електролизатори (за производство на водород), както и мрежи за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Одобрено е и предложение за изграждане на водородопровод от Украйна до Словакия, Чехия, Австрия и Германия.

Повече от половината проекти - 85, са свързани с електроенергийните мрежи - за съхранение на енергия, изграждане на умни мрежи и инфраструктурни проекти, включително и 10 електропровода със страни от Западните Балкани, Великобритания и Северна Африка.

Списъкът трябва да получи одобрението на Европейския съвет и на Европейския парламент. И двете институции имат правото да одобрят изцяло или да отхвърлят предложението, но не и да го променят, допълват от Брюксел. Проектите в него получават подкрепа от институциите в ЕС за развитието си. Газовата връзка с Гърция IGB беше обявена за проект от общностно значение, тъй като тя спомога съществено за диверсификацията на доставките на природен газ в региона. От общностно значение са също и няколко далекопровода между България и Гърция, както и проекта за разширяване на газохранилището в Чирен.

Европейската комисия одобри и план за подобряване на електроенергийната мрежа на общността до 2030 г. Целта е системите да са по-гъвкави и да могат да поемат планираните възобновяеми енергийни източници, включително и от офшорните зони, както и навлизането на водорода, за което ще са необходими по-големи количества зелена енергия. Предвидени са няколко мерки в тази насока - по-бързо издаване на разрешителни за стратегически проекти, въвеждане на регулаторни стимули, прозрачност на мрежовите тарифи и подобрен достъп до финансиране за проекти за интелигентни мрежи и модернизиране на разпределителни мрежи. 

Според изчисленията на Брюксел за реализацията на тези планове са нужни 584 млрд. евро за електроенергийните мрежи, включително и за дигитализация, наблюдение в реално време и повишаването на киберсигурността на инфраструктурата. Като цяло тези средства ще трябва да бъдат осигурени спешно - около 40% от мрежите са на повече от 40 години, а плановете предвиждат например соларните инсталации да увеличат капацитета си от около 400 гигавата днес до над 1000 гигавата през 2030 г.

По изчисления на индустрията инвестициите, които са нужни само за разпределителната мрежа, са между 375 млрд. и 425 млрд. евро до 2030 г.

Подобряването на свързаността на електроенергийните мрежи означава и спестени 9 млрд. евро разходи годишно при производството на електроенергия до 2040 г.