Турция предизвиква световна вълна от сделки в търсене на енергия и влияние

От американски природен газ до петрол от Югоизточна Азия и уран в Субсахарска Африка – Турция търси в цял свят енергоносители и суровини, използвайки нарастващото си влияние във външната политика, за да спечели предимство в конкуренцията за ресурси, пише Bloomberg.

Усилията на Анкара се развиват с пълна скорост тази година с подписани договори за проучване на три континента – последният от които миналата седмица в Оман – и специализирани кораби, които да ги подкрепят. Междувременно държавната газова компания Botas се подготвя за нова роля като международен търговец.

Целта е да се осигури достъп до важни суровини, които да захранват енергийно гладната икономика в размер на 1,4 трлн. долара в момент на несигурност относно веригите за доставки. Това би имитирало същото, което Китай прави – в много по-голям мащаб – от 90-те години насам чрез международната експанзия на собствените си държавни фирми. За президента Реджеп Тайип Ердоган това е и начин да се увеличи влиянието на Турция и да се изградят икономически отношения.

Според Ахмет Туркоглу, шеф на държавната компания Turkiye Petrolleri AO (TPAO), която вече произвежда петрол в Русия, Азербайджан и Ирак, както и в Турция, това са проекти, които трябва да бъдат реализирани.

„Геополитическите реалности, като сигурността на доставките и технологиите, вече са императиви, а не опции“, каза той в реч миналия месец.

Идеята обаче е изключително амбициозна в някои отношения, възлагайки на държавните служители отговорността за проекти за проучване, които обикновено са запазени за гигантски енергийни конгломерати или по-малки специализирани предприятия. Това означава, че инвестициите и разходите са свързани с риск за загуба на публични средства.

„Една национална петролна компания да бъде компания за проучване на нови находища е много рисковано начинание с публични средства“, казва Валери Марсел, изпълнителен директор на New Producers for Sustainable Energy, мрежа от произвеждащи енергия правителства. „Това е сфера, в която има потенциал да се спечелят много допълнителни пари, но също така и потенциал да се загубят пари.“

Стратегия за продажбите

Турция не е единствената страна, която е в търсене на суровини. Европа например предприе мащабна кампания за втечнен природен газ, за да се откъсне от Русия.

Докато Анкара представя стратегията си пред чуждестранни правителства, тя посочва своя проект за дълбоководен газ в Черно море като доказателство, че може да реализира сложни проекти в голям мащаб. Тя залага и на местоположението си между Европа и Азия и на относителната липса на колониално наследство в сравнение със западните си партньори.

Освен това разширява флота си от специализирани кораби. TPAO наскоро закупи два сондажни кораба от норвежката Eldorado Drilling за около 245 млн. долара всеки.

Тази година компаниите, контролирани от Министерството на енергетиката, подписаха споразумения за добив с Оман, Либия, Пакистан, Азербайджан и Унгария – все страни, с които Анкара засилва отношенията си през последните години.

В минното дело се проучват златните находища в Судан, където Турция подкрепи правителството в гражданската война. Официални лица също така заявиха, че обсъждат сделки в Ангола, Малайзия, Индонезия, Нигер, Туркменистан, Ирак и България.

Преговорите с Нигер, един от най-големите производители на уран в света, показват как Турция се е възползвала от преврата в страната през 2023 г. и от натиска на хунтата да изтласка дългогодишния френски производител Orano.

Нарастващо влияние

Контролът върху ключови природни ресурси в чужбина ще засили влиянието на Турция в тези страни, създавайки възможности за сътрудничество в други области, например търговия и отбрана.

Стратегията е версия на това, което големите национални петролни компании на Китай започнаха да правят преди три десетилетия, като първо се утвърдиха в развиващите се страни. Оттогава насам тяхното влияние се е увеличило многократно и фирмите разширяват търговските си дейности в чужбина, увеличавайки ролята си на енергийните пазари.

„Турция провежда своята енергийна дипломация в комбинация с по-голяма политическа цел: да засили статута на страната като регионална сила“, казва Дефне Арслан, старши директор на Atlantic Council в Турция.

Търговия с енергия

Националната газова компания на Турция Botas също става все по-международна, превръщайки се от вносител, който пасивно получава доставки, в глобален търговец, който може да купува и продава с цел печалба.

Компанията е подписала договори за внос на втечнен природен газ, които ѝ дават за първи път контрол над транспортирането, и води преговори за допълнителни гъвкави обеми, особено от САЩ, посочват запознати с въпроса източници, които са отказали да бъдат назовани, тъй като обсъждат вътрешни бизнес въпроси.

Според един от източниците компанията планира да открие офис в Швейцария през тази година, което ще ѝ даде присъствие редом с най-големите търговци на суровини в света.

Botas, TPAO и Министерството на енергетиката на Турция не са отговорили на запитванията за коментар на Bloomberg.

Бързо растящото предлагане на втечнен природен газ от САЩ и международното търсене означават изгодни търговски възможности. Традиционните купувачи от Китай до Япония често действат като търговци, възползвайки се от изгодни сделки, за да препродават втечнения природен газ в Европа.

Достъпът до световния LNG би разнообразил източниците на Турция извън настоящите основни доставчици Русия, Азербайджан и Иран, като същевременно би издигнал страната в редиците на доставчиците, увеличавайки влиянието ѝ в световната енергийна арена.

В областта на проучванията най-напредналият нов чуждестранен проект досега е в Сомалия, където изследователски кораб на TPAO току-що приключи седеммесечно проучване за въглеводороди. Ако резултатите, които все още не са обявени, са добри, Турция ще има изключителни права върху производството, добавяйки доходен природен ресурс към портфолиото си в страната.

Но предвид рисковете, свързани с някои от предприятията, възникват и въпроси относно разходите. Правителството не е посочило как ще бъде финансирана международната експанзия на фирмите.

„Дали става дума за Черно море или Сомалия, тук се харчат публични средства“, казва Али Ариф Актурк, бивш ръководител на отдела за закупуване на газ в Botas, който сега е независим консултант. „Добивът на нефт и газ е свързан с много несигурности, геоложки и технически рискове и предизвикателства, а тук не е ясно колко пари са изложени на риск.“