България изнесе нетно ток за 528 млн. евро, батериите превзеха пазара и печелят 181 млн. евро

Българската енергетика е големият печеливш през месеците юни, юли, август и септември, като има отчетен нетен износ на стойност от 528 млн. евро, като вносът е за само 10 млн. евро през този период, показват изчисления в уеб страницата с автор Иван Йончовски, базирани на данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и европейската организация на електроенергийните оператори ENTSO-E.

Интересни са заключенията на експерта за батериите. Според анализираните данни те имат арбитраж (разликата между евтиното зареждане и разреждането в час пик, когато цените са високи) от 181 млн. евро – батерийните мощности са разредили електроенергия за 289 млн. евро, а са заредили за 108 млн. евро.

Това обаче може да се окаже неповторим период, защото е стечение на редица събития.

Първо, изпреварващият ход на България, която с парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) купи батерии за съхранение на електроенергия, с рекорден дял от общия капацитет. Така се появи възможността за покупки през деня при ниски цени и продажби във вечерния пик, когато цената е висока. 

На второ място, ядрените централи в Унгария и Румъния биваха спирани (за румънската АЕЦ "Черна вода"  все още има ограничения) поради ниските нива на река Дунав. У нас АЕЦ "Козлодуй" също намали мощността на един от блоковете си, макар и минимално.

Спирането на ядрените мощности създаде значително търсене на електроенергия в региона, а в същото време в България беше отменена практиката работата на фотоволтаиците да бъде "държана" до 4 хил. мегавата (MW). Когато това ограничение беше премахнато, нормалната дневна мощност бързо надхвърли 5 хил. MW, а рекордът за соларите от 5104 MW дойде на 17 август, когато слънцето вече е по-слабо.

Оказва се, че соларите може да не бъдат ограничавани, когато има нужда от повече електроенергия. Дори през октомври дневното производство достига 4400 MW, въпреки че слънцето вече е слабо, а през слънчевия юни достига до 3900 MW.

Общо батерийните мощности (ССЕЕ) са заредили 1642 гигаватчаса (GWh) през четирите месеца, а износът е за 3417 GWh, тоест около половината от възможностите за износ идват от батериите. Доста от износа в час пик също реално се пада на фотоволтаиците, след като производството им е "пренесено" от батериите в сутрешните и вечерните часове с високи цени.

Добрите стари ПАВЕЦ "Чаира", "Белмекен" и "Орфей" добавиха чрез помпите си съхранение на над 208 MW електроенергия, купена през деня при ниски цени, или общо 8 млн. евро. Въглищните централи също се включиха и от само 340 GWh производство през юни, през юли вече произведоха 663 GWh eлектроенергия, през август – 677 GWh, и през септември - дори 844 GWh. Или общо 2524 GWh.

Лидери обаче си остават ядрената централа с 5346 GWh генерация за четирите месеца и фотоволтаиците с 3886 GWh.

Общото производство на електроенергия през летните месеци (юни, юли, август и септември 2026 г.) у нас е за 15,1 тераватчаса (ТWh), а родното потребление е за 10,8 ТWh, което позволи нетен износ от 3,1 ТWh и зареждане на батерии и помпи с 1,85 ТWh.

Както износът през юни беше за до 30 GWh на ден и всички се притесняваха, че мрежите няма да издържат по-голям износ, се оказа, че на 7 септември вече изнасяхме по 42 GWh на денонощие, а на 14 септември имахме рекорд от 51,295 GWh износ за 24 часа. В този ден вносът беше точно 0 MWh.

Тези огромни натоварвания на мрежата показаха, че трябва бързо да се изгражда още свързващ капацитет със съседите.

Бъдещето обаче не е толкова перспективно за родната енергетика поради ред причини.

Една от тях е зимата и гръцките газови централи (с капацитет 6,68 GW) ще доминират на пазара в региона. Заедно с унгарските газови централи (3 GW) лесно може да определят пиковите цени. Очакванията са и че скоро румънската ядрена централа ще заработи нормално.

След като се убедиха в ефективността им, съседните страни ще имат време да разположат собствени батерии и догодина ще приложат българското ноу-хау. Заплаха за пазара е и фактът, че Румъния има огромен капацитет за вятърни централи и фотоволтаици и план как да го реализира.

По-малкото вятърни централи у нас също ще намалят ефективната работа на батериите през зимата - няма да има какво да допълни по-слабите солари по това време на годината.

Соларите и батериите ще намалят зависимостта от газа в региона

Като цяло се очаква догодина в региона (Централна и Източна Европа) да има много повече соларни централи и батерии, което ще намали зависимостта от газовите централи - именно те в момента определят цените на електроенергията. При това положение може би ще видим по-ниски цени, което обаче може да намали маржовете за батериите за зареждане.

Тогава фиксираните цени на регулирания пазар ще останат спасителният пояс за АЕЦ "Козлодуй" и въглищните мощности. Заради соларите дневните цени на електроенергията са по-ниски от нощните, което е обратното на сегашната логика дневната тарифа да е двойно по-скъпа от нощната, затова може да се очаква този дългогодишен модел да се разпадне.

При всички случаи енергетиката стана най-динамичният сектор на икономиката, особено при толкова много иновации и енергийни шокове.

Изводите от лятото

Пред Investor.bg анализаторът на данни Иван Йончовски коментира в заключение някои от основните изводи за летните месеци, които е направил. На първо място според него летните рекордно високи цени не са били "нормални", а изкуствено завишени от стечението на две събития:

- горещата вълна в Западна и Северна Европа, която рязко вдигна потреблението и предизвика ръст на цените в цялата свързана мрежа;

- ниските нива на Дунав, които принудиха Румъния и Унгария да спрат ядрените си мощности.

Двете заедно създадоха общ дефицит в северна посока – съседите ни на север останаха без достатъчно собствено производство точно когато търсенето беше най-високо. Без това стечение на обстоятелствата регионалните цени щяха да са значително по-ниски дори през лятото.

Батериите превземат пазара

Батериите превземат пазара, посочва анализаторът. Макар да покриват сравнително малък процент от общото производство на електроенергия, те улавят непропорционално голям дял от приходите, защото тези приходи са концентрирани именно в часовете с най-висока цена. При другите производители те са разпределени през целия ден. 

Сравнението с АЕЦ "Козлодуй" е най-показателно - в отделни дни (при това при работата и на двата реактора на пълна мощност) приходите на батериите достигат до 64-65% от приходите на централата, въпреки че батериен парк се строи за около година (срещу поне десетилетие за нов реактор), а и е в пъти по-евтин.

Очакването е през 2026 г. да има конкретни дни, в които приходите на батериите надхвърлят тези на ядрената централа, въпреки че продават в пъти по-малко електроенергия.

Какво да чакаме от ВЕЦ и ВЯЕЦ?

Йончовски отбелязва и нивата на язовирите у нас чрез системата на ENTSO-E (на седмична база). Към края на септември 2026 г. те са с около 25-29% по-високи от същия период на предходните две години, но в последния месец се изпразват по-бързо от обичайното (-5,3% срещу -2,2% до -4,5% година назад).

Експертът смята, че Националната електрическа компания (НЕК) трябва да съхрани водата за водните централи на фона на излишъка на електроенергия за износ. По-удачно би било НЕК да купува от пазара, вместо да източва ВЕЦ-овете, защото тази вода ще е нужна през зимата.

Зимата ще донесе високи цени в целия регион, защото соларните панели практически изчезват като фактор за системата, а в региона като цяло няма достатъчно изграден вятърен капацитет (ВЯЕЦ), за да запълни тази празнина. В такива условия ценообразуващи през по-голямата част от времето ще бъдат газовите централи в региона, а в някои дни, при по-екстремно търсене, ще се стига и до въглищните централи, което ще избутва цената още по-нагоре.

В по-дългосрочен план обаче се очаква обратен ефект – срив на цените в региона. Румънската АЕЦ "Черна вода" се връща на пазара, а само в Румъния плановете за нов ВЕИ капацитет надхвърлят 10 хил. MW до 2030 г. Това ще доведе до трайно изобилие от електроенергия в региона през дълги периоди от годината.

Такова количество нов капацитет ще избута скъпите мощности извън пазара и ще свали цените трайно надолу, прогнозира Иван Йончовски.