Фонд мениджърите не трябва да служат на авторитарни клиенти

Висшите ръководители в областта на управлението на активи имат сляпо петно. Посочвам го от години. Инвестиционните компании по целия свят обичат да разтръбяват репутацията си на отговорни капиталисти. Техните изявления за целта говорят за неща като „принос към по-справедлив свят“, „водене чрез пример“ и „предизвикване на промяна“. Но мнозина работят и за директно увеличаване на фискалния капацитет на авторитарни държави, изправени пред обвинения в сериозни нарушения на човешките права. Противоречието е крещящо, пише за Financial Times Тоби Нангъл, бивш глобален шеф за разпределението в компания за управление на активи.

Авторитарните държави контролират около 10 трилиона долара активи чрез комбинация от държавни фондове, резерви на централните си банки и публични пенсионни фондове. Като се има предвид, че глобалната индустрия за управление на активи е в размер на 110 трилиона долара, това е голямо число. Само част от него е аутсорсната на външни фонд мениджъри, но достатъчно, за да има значение. Макар че работят с държавен мандат, мениджърите на активи на практика се превръщат в изнесени служители на хазната, които се стремят да увеличат финансовата мощ на своите клиенти. С други думи, те помагат на авторитарни държави по света да финансират цели, които могат да бъдат както репресивни, така и отблъскващи.

Вземете китайския държавен инвестиционен фонд CIC, който притежава активи за около 1,35 трилиона долара. С почти две трети от глобалното инвестиционно портфолио на CIC, предоставено за управление на външни мениджъри на активи, китайската държава е на радара за събиране на активи на почти всяка фирма. По същия начин публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия на стойност 620 милиарда долара и централната банка на страната са видни клиенти на инвестиционната индустрия. Фирмите се състезават яростно да работят за тези държави, точно както правят с всяка друга богата на активи автокрация, която не е обект на санкции.

Как тези фонд мениджъри, които рекламират своите ESG ценности (отчитащи екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.), съгласуват това с констатациите на доклад на ООН, който заключава, че затварянето на стотици хиляди уйгури (от китайската провинция Синдзян – бел. прев.) в „лагери за превъзпитание“ може да представлява престъпление срещу човечеството? Или да обвържат ESG стремежите си с убийството на журналиста Джамал Хашоги в Саудитска Арабия?

Разбира се, мениджърите на фондове не могат да спрат изтезанията, убийствата без присъда или други ужасни неща, за които са отговорни някои техни клиенти. Най-много, отказът да им предоставят инвестиционни услуги може да направи отвратителните им режими съвсем малко по-бедни. Но отказът да се работи за обогатяването на правителствата с нарушения в областта на правата на човека си остава правилното нещо.

Ръководните принципи на ООН (UNGP) относно бизнеса и правата на човека пряко свързват фирмите с дейностите на техните бизнес партньори, като в крайна сметка им възлагат задължения за неидентифицирани злоупотреби. UNGP са рамка, която ESG екипите използват, когато анализират инвестициите. И фонд мениджърите се ангажират с тях, когато се включват към Глобалния договор на ООН - както направиха половината от големите инвестиционни компании.

С течение на времето UNGP може да придобият статут на твърд закон, например чрез предложената от ЕС Директива за ангажиране с корпоративната устойчивост. Но дотогава основната правна заплаха, свързана с нарушителите на правата на човека, идва от риска от финансови санкции - както установиха швейцарските банки, когато активите на техните руски клиенти бяха замразени. Съществува и солиден търговски аргумент мениджърите да спрат да работят за тоталитарни държави.

Първо, инвестиционните компании трябва да привлекат, задържат и ангажират своя персонал. Има много проучвания, силно свързващи целта с рентабилността чрез ангажиране на персонала.

Второ, здравословната култура е от регулаторен интерес. Компаниите, които ограничават потенциалния си набор от таланти до тези с най-податливите етични кодекси, е по-вероятно да се окажат в „гореща вода“. И докато делата не са в съответствие с думите, общественото доверие никога не може да нарасне. Това беше ключов урок, който регулаторите извлякоха от финансовата криза.

Трето, да живееш според принципите, които сам очертаваш, е добър бизнес. Новите клиенти на фирмите за управление на активи държат сметка за ESG, както и по-голямата част от съществуващите. И тъй като нетните изходящи потоци са норма в активната инвестиционна индустрия, конкуренцията за бизнес е жестока. Резултатът е огромна надпревара и маркетингова кампания за показване предимствата на ESG. Фирмите, които правят пари за (и взимат от) авторитарни правителства, в крайна сметка излагат бизнеса си на риск.

Да, фирмите ще загубят приходи, когато „изключат“ авторитарните клиенти, но те ще спечелят другаде, като се превърнат в маяк за таланти и предпочитани ESG партньори, и като станат по-устойчиви на регулаторни и законодателни промени.

Осъзнавайки това сляпо петно при управлението на активи и неспособен да осъществя промяна отвътре, напуснах индустрията миналата година. Оттогава разработвам набор от принципи по тези въпроси за мениджърите на активи и бях насърчен от интереса на лидерите в индустрията към промяната. Това е дебат, който трябва да проведем.