Могат ли развиващите се страни да постигнат икономически ръст без въглища

Западът постигна своята Индустриална револция благодарение на въглищата. Тяхната употреба обаче доведе още и замърсяване, заболявания на белите дробове, киселинен дъжд и опасения за климата, пише в анализ The Wall Street Journal. Сега развитите страни залагат на алтернативите на изкопаемите горива, за да намалят въглеродните емисии. И поставят развиващите се икономики пред труден избор - да бъдат устойчиви или да ускорят своя икономически растеж, за който трябва да заложат на въглищата.

Могат ли тези икономики да си осигурят икономически просперитет, залагайки на алтернативите на изкопаемите горива? Мненията на експертите не са еднозначни. Според Джейсън Бордоф, съосновател на Columbia Climate School, развиващите се страни могат да се откажат от въглищата и да постигнат своите цели за растежа, но според Рахул Тонгиа, изследовател от Центъра за социален и икономически напредък, базиран в Ню Делхи, това е невъзможно.

Бордоф коментира, че в света в момента работят 9000 въглищни централи, от които 3/4 са на територията на развитите страни. В същото време страните от Африка например имат най-добрия потенциал за развитие на соларната индустрия. Инсталираните на континента панели обаче се едва 10% от тези в САЩ.

Експертът потвърждава, че зелената енергия е неустойчив източник, но пък разходите за съхранение падат все повече и повече през последните 10 години. Компаниите развиват иновации, а в средносрочен план отказът от въглищата може да бъде подпомогнат от ярена енергия, природен газ и други нисковъглеродни горива (примерно водород).

Преходът ще бъде труден, но развиващите се страни могат да реализират икономически растеж и да се откажат от въглищата. За това обаче ще са нужни много инвестиции - 500 млрд. долара до 2030 година, ако страните изпълнят своите ангажименти към Парижкото споразумение. Това означава и иновативни финансови механизми, които да подкрепят предсрочното излизане от експлоатация на въглищните централи.

Но Рахул Тонгиа е на друго мнение - някои развиващи се държави ще трябва да използват въглищата още десетилетие, а може би и по-дълго. Те не се интересуват от проблемите на околната среда, а въглищата са достъпни за повечето от страните от Третия свят.

Експертът признава, че според изчисленията на Международната агенция за енергетика (МАЕ) вятърната и соларната енергия е най-евтина, но тя е и несигурна, а когато се добавят и съоръженията за съхранение, цената става по-висока от тази на въглищата. Според него Западът действително намалява използването на въглища, но те все още присъстват в енергийния микс и са част от устойчивото икономическо развитие.