Бивш екоминистър: Безводието се дължи на лошо планиране, а не на липса на средства

За преодоляване на водната криза в България е необходима институционална промяна. Има решения, но няма политическа воля и държавнически поглед върху проблема. Управлението на водите у нас е умишлено разпокъсано, което води до колективна безотговорност и циклични кризи във водоснабдяването. Това каза Асен Личев, бивш министър на околната среда, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той заяви, че България се намира в период на засушаване с широко разпространено маловодие, а причините за това са системни и натрупвани с години. По думите му реалността за водите на България днес е тревожна - речните нива в основните басейни са под праговете за средни води и на места доближават границите за ниски води, а в някои участъци отделни реки дори пресъхват.

„Там, където има големи язовири, режим на водата обичайно няма“, посочи Личев. И допълни, че делът на запасите, разчетени за резервно питейно-битово водоснабдяване, е значително по-нисък от основния.

Според събеседника напояването функционира силно под капацитет, а използването на водата за енергетика надделява в общия баланс. Това изкривяване, коментира гостът, лишава земеделието от устойчиви обеми, точно когато са най-нужни. 

Климатичната картина подсилва дефицита, каза още бившият министър. Отклонението на средните температури през август в повечето райони е между 1 и 5 градуса над климатичната норма, докато валежите са рязко под обичайното – на около 80% от територията падналите дъждове са под 80% от нормата, като на много места едва достигат 5-20% от нея. Индексите за почвена влага потвърждават екстремно до силно засушаване в широки зони на страната. „Това е еднозначен критерий, че сме в период на суша“, каза събеседникът.

Според Личев около 283 хил. души са на воден режим, а до края на есента броят им може да се удвои. Той смята, че управлението реагира късно – когато кризата вече е факт. „Първо се обвинява климата, после се обяснява, че мерките за нова инфраструктура и намаляване на загубите изискват време и средства, но реално стартирали действия липсват“, коментира гостът. Той критикува порочната практика да се създават работни групи и временни комисии без последващ резултат. 

Голям структурен проблем са загубите във водопреносните мрежи. По думите му те достигат около 60%, но няма единна методика за измерването им – на много места дори не се знае входящият дебит в началото на системата. Регулаторният модел на ценообразуване фактически „скрива“ загубите под чертата, което не стимулира операторите да ги намаляват. Така високите загуби парадоксално могат да водят до по-висока цена на водата за потребителите, без реално качество на услугата да се подобрява, посочи Личев.

Въпросът не опира само до пари, а до управленски избори подчерта той. И припомни, че в последните години бяха осигурени значителни публични ресурси – създаден държавен холдинг „ВиК“ с капитал от около 1 млрд. лв. и отделно държавно предприятие за ремонт на язовири с 500 млн. лв. По думите му сега се предлага и нов фонд за развитие на ВиК сектора с неограничени източници на финансиране. „Средства има, проблемът е, че не започват реални дейности“, коментира гостът.

По отношение на инструментите за преодоляване на кризата Асен Личев очерта няколко направления. На първо място – възстановяване на напояването чрез модернизация на инфраструктурата и ефективно разпределение на водните ресурси между сектори. На второ – въвеждане на прозрачна методика за измерване и отчет на загубите по мрежата и реални програми за тяхното намаляване. На трето – създаване на национален оператор/предприятие с ясна отговорност по осигуряване на вода за всички потребители.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.