Защо МРРБ се отказва от стратегия за ВиК отрасъла

Водоснабдяването в България се пренебрегваше години наред. Това заяви пред БНР доц. д-р инж. Галя Бърдарска от Сдружение "Глобално партньорство по водите – България".

„В първия програмен период за европейско финансиране има нула лева за водоснабдяване и за пречиствателни станции за питейно-битови нужди. Поради липса на проекти за канализации и пречиствателни станции за отпадъчни води не усвоихме европейските пари от първия програмен период, които можехме да ги приложим за водоснабдяване“, припомни тя.

По думите ѝ, тогавашният еклогичен министър е пренасочил неусвоените средства за закупуване на автобуси, а не за ВиК отрасъла. Доц. Бърдарска подчерта, че в онези години дори се е разпространявало невярно твърдение, че Европейският съюз не отпуска пари за водоснабдяване, а на запитване на неправителствени организации от Европейската комисия отговорили, че парите се отпускат в сектори, които са посочени от българското правителство.

Експертът обясни, че през втория период на европейско финансиране се е допуснала смяна на водопроводи, но само в участъците, където се сменя канализацията, а така са се увеличили още повече загубите на вода.

"В настоящия период на еврофинансиране средствата за водоснабдяването са значително по-малко, отколкото за канализация и за пречиствателни станции за отпадъчни води", посочи Галя Бърдарска. Тя даде пример с Плевен и изтъкна, че в общинския бюджет не са предвидени средства за подмяна на водопроводната мрежа, но ще се строи спортна зала за близо 35 млн. лева.

Според нея, докато кметовете не дадат приоритет на водоснабдяването, нещата няма да се оправят.

Инж. Галя Бърдарска изтъкна, че в преходните и заключителни разпоредби на подготвения от МРРБ Законопроект за ВиК е записано "да отпаднат думите стратегия за управлението на водоснабдяването и канализацията". Тя твърди, че така регионалното министерство се отказва от стратегия за ВиК отрасъла. „Това е възмутително, при условие че Европейската комисия прие стратегия за устойчиво управление на водите – на 4 юли влезе в сила европейска разпоредба, където ясно е записано, че загубите на вода трябва да се намалят с 10% до 2030 г.

„Ясно е, че безводието в България не се дължи на липса на водни ресурси. Проблемът е, че водните ни ресурси не се използват целенасочено“, коментира екологът и заяви, че става ясно, че ВиК отрасълът не се управлява от ВиК инженери.

Инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите, настоява да се работи по намаляване на загубите и да има по-пестеливо използване на водните ресурси.  Той напомни, че 4,5% от населението у нас е на воден режим и това е причината Сметната палата да обяви, че влиза на проверка в екоминистерството и в регионалното ведомство заради водната криза.

Той се надява да има сериозен анализ от независимата одитна институция и той да бъде повод да се вземат мерки.

„Проблемът е системен, няма да се реши лесно. Това включва и повторното използване на пречистени отпадъчни води", каза още Иванов.

Той отбеляза, че няма системен подход в намаляването на загубите на вода, но и липсва воля. „Отделните ВиК оператори се опитват да свършат някаква работа в тази посока, но това е сериозен инженерен подход, който трябва да се прилага системно“, подчерта инженерът. Иванов цитира данни на Сметната палата, скоред които средната възраст на водоснабдителната система у нас е 36 години, но голяма част от тези водопроводи са и морално остарели.

„Не е въпрос само да се подмени водопровод. Трябва да се изградят водомерни зони, за да се прецени къде това е най-спешно. Самата подмяна на един водопровод не води до автоматично намаляване на загубите в цялата система“, коментира той и заяви, че европейските директиви налагат да се доставя питейна вода с необходимите качества.

Председателят на Българската асоциация по водите се възмути, че е недопустимо от десетилетия да има населени места, които са с качество на питейната вода, което не позволява тя да бъде консумирана.