Пътят за справяне с водната криза в България минава през използването на подземните води

България има алтернатива за решаване на водната криза и тя е в използването на естествените ресурси от подземни води, които за повече от 30 години са увеличили количествата си - от 175 куб. метра за секунда през 70-те години на 20-ти век на 193 куб. метра в секунда към 2016-2021 г. Сега в страната се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, коментират учени през БТА. 

Използването им обаче преминава през вдигането на цената на водата поради естеството на добива им, има и опасност от трайно намаляване на количествата в населените места, които и към момента ги използват за водоснабдяване - например Североизточна България. В тази част на страната единственият възможен източник не само за питейно водоснабдяване, но и за напояване, и за промишлени цели са подземни води от дълбок водоносен хоризонт, които се експлоатират чрез дълбоки сондажи и помпи, захранвани от значително количество електроенергия. Затова в тези райони цената на водата е най-висока и в тях има значителен риск да се стигне до намаляване запасите от подземни води, посочват учените. 

За някои от общо 102-те общини с нарушено водоснабдяване обаче използването на подземните води може да се окаже единственото решение за трайно справяне с безводието. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 325 087 българи продължават да изпитват затруднения с достъпа до питейна вода, според справка на ВиК операторите на обособените територии за периода 2 - 8 септември.

Решаването на водната криза е свързано единствено с дългосрочни проучвателни, технически и социални решения, смятат учените. Според тях в голяма част от тези дейности важна роля би играла силна действаща Национална геоложка служба, която да провежда проучвания в регионален и локален мащаб не само на геоложкия строеж на България, но и на подземните води. 

България е една от изключително малкото страни, в която към момента няма такава служба. Стопирано е и изготвянето на хидрогеоложка карта на България.

През 90-те години на 20-ти век бившият Комитет по геология е изпълнявал функциите на геоложка служба, като е започнал мащабна програма за изготвяне на такава карта. Тогава са били изготвени хидрогеоложки карти в мащаб 1:25 000 на около една четвърт от територията на България. Със закриването на Комитета и липсата на структура, която да го замести, тази изключително полезна дейност спира, коментират учените.

Подземните води също са засегнати от климатичните промени. Засега в България се наблюдава снижаване на нивата в плитките водоносни хоризонти и намаляване на дебита на изворите, особено в карстови терени, като спадът е в порядъка на 20-27 на сто, според цитираните данни. Същевременно обаче на отделни места се наблюдава и увеличаване на нивата на плитките подземни води с до 68 на сто. 

Средно за България за питейно-битово, промишлено водоснабдяване, производство на селскостопанска продукция се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, а за лични нужди от населението (кладенци в дворове) - 2 на сто. Това прави около 1,35 литра в секунда при наличност от 193 литра в секунда ресурс.

По данни на Европейската агенция по околна среда в границите на Европейския съюз 65 на сто от водата за питейни цели и 25 на сто за земеделски нужди се осигуряват от подземни води. От друга страна, данните от Second River Basin Management Plans (2016) EU-27 показват, че 9 на сто от подземните водни тела са в лошо количествено състояние, посочват още учените.

По данни на басейновите дирекции най-много подземни води са формирани в Дунавския район, а най-ниски стойности на естествените ресурси са определени в Западнобеломорския. Най-съществена е ролята на подземните води в Североизточна България, Добруджа и Лудогорието.

Достъпни от инженерна гледна точка или с най-висока степен на използваемост са подземни води, които се акумулират в подземни водни тела, изградени от несвързани кватернерни и неогенски материали с относително по-плитко залягащи порови води (в крайдунавските низини - 39,3 на сто, в грабенови депресии като Софийската или Подбалканските такива - 35,3 на сто, и алувиалните наслаги на по-големите реки - 27,9 на сто). В тези райони са съсредоточени и повече населени места, промишлени предприятия и е развито селското стопанство.