Декарбонизацията без евтини технологии остава голямото предизвикателство

Намаляване на енергийната консумация с 20 до 23% и на въглеродните емисии с 50% до 2030 г. спрямо нивата през 2018 г. е постижима за цел на „Аурубис“. Този коментар направи Ивайло Георгиев, ръководител „Устойчивост и връзки с институциите“ в „Аурубис България“, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че индустриалната компания, която е водещ производител на мед в Югоизточна Европа, залага на осъществими, реални мерки, за които има налични технологии. Георгиев уточни, че финансирането на проектите е със собствени средства. „Инвестиционната програма на компанията в България включва проект за завършване на собствен фотоволтаичен парк от четири централи с обща инсталирана мощност над 40 мегавата“, съобщи той. Наред с това компанията е започнала няколко програми за енергийна ефективност.

„Когато говорим за целева декарбонизация в индустрията, има три начина да намалим своя отпечатък – на входа, на изхода и по средата. Намаляването на емисиите на входа означава да използваме енергийни носители с по-малък отпечатък. На изхода – да разполагаме с технологии за улавяне и съхранение на въглерод“, отбеляза Георгиев.

По думите му към момента в индустрията няма изнамерени работещи технологични решения, така че улавянето да се прави при икономически изгодни условия. Затова компанията работи за намаляване на емисиите на входа с поетапна замяна на горива с природен газ. „По средата усилията са насочени към намаляване на вътрешното ни електропотребление, като тук включваме програмите за енергийна ефективност. Говорим за годишна консумация на електроенергия от 300 до 330 гигаватчаса годишно. Това е битовото потребление на град като Русе или Стара Загора“, даде пример експертът.

Георгиев уточни, че при използването на природен газ компанията е зависима от външните доставки, затова е предвидила „План Б“, който позволява включването на традиционни горива като пропан-бутан, мазут и кокс, които миналата година са били заменени с природен газ.

Според Георгиев водородът има място в металургичното производство, но той е съпътстван от три отворени въпроса – за регулациите, цената и свързаността. Той изтъкна, че на ниво ЕС през последните две години се търси баланс между регулациите за намаляване на емисиите и запазване на конкурентоспособността на индустрията. Целта е Европа да се предпази от „изтичане на въглерод“, т.е. производства да бъдат изнесени в трети страни.

Съществува ли сътрудничество на секторно ниво за намиране на общи решения за декарбонизация? Каква е стойността на инвестиционната програма на „Аурубис България“? Каква е ролята на академичната общност в стремежа към иновации в производство?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук.