Въпреки климатичните програми реална промяна в ежедневието на хората липсва

Въпреки заложените програми и конкретно разписани планове за действие не се наблюдават промени в ежедневието ни, които да водят до смекчаване на ефектите от климатичните промени. Това мнение изрази Антоанета Йотова, експерт по климатични политики и автор в Климатека, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Климатичните политики следва да се разглеждат паралелно в два аспекта – мерки и действия за смекчаване на ефектите от климатичните промени (намаляване на емисиите на парникови газове, въвеждане на възобновяеми енергийни източници, подобряване на енергийната ефективност) и политики, свързани с адаптиране към климатичните промени. Втората група се развива с по-бавни темпове дори на европейско ниво“, посочи екоекспертът.

Йотова смята, че базов нормативен акт в Народното събрание за климатичните политики може да има огромно значение. „Нужна е и по-голяма прозрачност, когато се поемат международни и европейски ангажименти, за да се знае кой отговаря за изпълнението и как се носи съответната отговорност, ако то липсва“, отбеляза тя.

Екоекспертът подчерта, че на международно ниво Европейският съюз е лидер в практическите действия за осъществяване на политики за реагиране на промени в климата. Йотова даде пример със скандинавските и някои от прибалтийските страни, които са отличници в осъществяването на европейските климатични цели.

Тя напомни, че мерките и действията, свързани с климата, трябва да се основават на оценка на риска. И съобщи данни от изследване на Климатека, чийто автор е, според които, само за четири години приходите от продажбата на квоти за парникови газове у нас надхвърлят 7,6 млрд. лв., но този ресурс почти не се използва стратегически за адаптация и превенция.

„Често се казва, че цената на електроенергията се повишава, тъй като трябва да се купуват такива квоти. Но сумарните емисии на България все още са с около 60% под изискваните по межуднародни и европейски задължения на страната, които се изчисляват спрямо 1988 г.“, заяви екоекспертът. Йотова добави, че остават свободни квоти, които страната ни продава и в резултат на това получава приходи за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и по замисъл трябва да се изразходват за климатични политики.

„В действителност около 90% от разходите отиват за компенсиране основно на промишлените производители за повишаването на цената на електроенергията“, поясни тя. Йотова настоява правилникът за функциониране на фонда да се промени, за да могат разходите да отиват и за други цели. „Проблемът със закупуването на свободни квоти за емисии е на големите източници на парникови газове – основно ТЕЦ-овете на въглища и големите индустриални инсталации, където също се изгарят различни видове горива и се отделят тези емисии. Те имат недостиг, защото технологично не са направили така, че да намалят емисиите си“, заяви изследователката.

Какви бяха климатичните промени и техните проявления през миналата година? Защо стратегиите в областта на климатичните политики остават на хартия? Как върви декарбонизацията на енергетиката?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" можете да гледате тук.