Вредните емисии може и да се увеличават, но това се означава, че сме се провалили с климата

Когато 196 държави приеха знаменателното Парижко споразумение за климата, тогавашният министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън писа в Twitter: „Нашите внуци ще видят, че сме изпълнили дълга си.“

Десет години по-късно какво ли биха си помислили внуците, пише Bloomberg.

Парижкото споразумение от известно време изглежда като провал. Това обаче е вярно само ако се гледа крайната цел, а не пътя, добавя информационната агенция.

Правно обвързващият договор има за цел да ограничи покачването на температурите на Земята до „доста под 2°C над прединдустриалните нива“ и да продължи усилията за поддържане на увеличението близо до 1,5°C. Той също така уточнява, че страните трябва да достигнат „глобален пик на емисиите парникови газове“ възможно най-скоро.

Въглеродните емисии обаче продължават да се увеличават и въпреки че въздействието върху климата се засилва, засилват се едновременно и антиклиматичните настроения нарастват.

Тази година САЩ, които са отговорни за около 24% от всички емисии, изпускани някога в атмосферата, се оттеглиха от международния договор за втори път. В страната се налагат антиклиматични политики, откакто президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност.

Европейският съюз също отслаби ключови екологични разпоредби, включително забраната за двигатели с вътрешно горене до 2035 г. и изискванията за докладване на замърсяването от компаниите. Бизнесът се фокусира върху „зеленото мълчание“, което омаловажава усилията за опазване на околната среда, за да избегне политически контрол.

Много експерти вече са почти сигурни, че целта за поддържане на затоплянето в рамките на 1,5°C е провалена. „Коперник“, службата на ЕС за наблюдение на Земята, заяви, че последните три години са били първият период, в който средното покачване на температурата ще надхвърли тази цел.

Човечеството е далеч и от целта за постигане на нулеви нетни емисии.

Графика: Bloomberg

Както коментира Камерън Хепбърн, професор по екологична икономика в Смит Скул към Оксфордския университет, „Париж е разочарование само ако на първо място сте имали неподходящо високи очаквания.“

Част от проблема е, че Парижкото споразумение не включва санкции за неадекватни планове или действия. Докато обаче само страните, които намаляват емисиите, трябва да поемат разходите, всички се облагодетелстват от техните усилия.

Междувременно е твърде изкушаващо за петродържавите да продължат да изстискват печалби от бизнеса си. В края на краищата, само петролните и газови компании печелят около 2,5 млрд. долара на ден през последните 50 години, според анализ на данни на Световната банка от 2022 г. Защо страните производителки на петрол и газ биха се отказали от тези приходи? Така че, ако съдим споразумението само по емисиите, то на практика е било обречено на провал от самото начало.

Ако се погледне по-голямата картина, Парижкото споразумение ни поставя в много по-добра позиция, отколкото щяхме да бъдем без него. През октомври 2015 г. Climate Action Tracker, независим научно обоснован проект, изчисли, че политиките и действията по това време са поставили света на път за затопляне с 3,6°C до 2100 г. Прогнозираното затопляне сега е 2,6°C. Въпреки че това все още е твърде високо за успокоение, то сигнализира за огромен напредък.

Снимка: Bloomberg

Парижкото споразумение също така предизвика вълна от иновации. Ако изследователите не вярваха, че някой би искал зелени технологии, тогава защо биха инвестирали време и пари в тях? Споразумението изпрати сигнал, че съществува апетит за нетно нулеви материали и процеси.

Оттогава насам изследванията и парите се насочват към секторите на зеления преход – и то с все по-голяма скорост. Например Иновационният фонд на ЕС, създаден, за да помогне на блока да изпълни ангажиментите си по договора, подкрепи разработването на батерии, въглеродно отрицателен цимент и усъвършенствано рециклиране.

Графика: Bloomberg

Продължава на следващата страница