Новият председател на Фед е обречен да се разграничи от предизборното си послание

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш започва мандата си в изключително сложна и почти противоречива ситуация. По време на кампанията си за поста той ясно намекваше за възможност за по-ниски лихвени проценти - позиция, която съвпадаше с открития натиск на президента Доналд Тръмп към Фед. В същото време Уорш обеща и да промени начина, по който централната банка комуникира, като намали т.нар. „forward guidance“ (насоки за бъдещата политика) - инструмент, който според него прави Фед по-малко гъвкав. Още в началото на мандата си той вероятно ще трябва да се откаже от поне една от тези позиции, тъй като пазарите на облигации се насочват в ясно „ястребова“* посока, пише Джонатан Левин.

Очакванията на финансовите пазари вече се променят. Фючърсите в края на миналата седмица отразяваха вероятност за повишение на лихвите през декември. Само преди няколко месеца намаленията на разходите по заемите изглеждаха напълно възможни, но ситуацията се промени рязко заради войната на САЩ и Израел в Иран, което доведе до продължителен скок в цените на енергоносителите. В резултат инфлацията остава значително над целта от 2% и дори има риск да се ускори допълнително.

Този енергиен шок идва след вече продължителен период на бърза инфлация, което прави много по-трудно за централните банкери да я разглеждат като временен феномен. Ситуацията се усложнява и от силния растеж в сектора на изкуствения интелект (AI), който подкрепя фондовите пазари и стимулира част от икономиката.

Пазарът на облигации ясно подсказва, че тази комбинация от фактори ще затрудни Федералния резерв да задържи лихвите стабилни - и още повече да обоснове бъдещи понижения. Рязкото покачване на доходността по държавните облигации и ипотечните лихви през последните месеци стеснява възможностите на Уорш: или да приеме пазарните очаквания за по-строга политика, или да се опита да ги „охлади“ чрез комуникация - което би влязло в противоречие с обещанието му за ограничени „насоки за бъдещето“.

Допълнително усложнение е връзката му с Доналд Тръмп - човекът, който го назначи и който отдавна настоява за силно по-ниски лихви. Макар при встъпването му в длъжност Тръмп формално да подчерта независимостта на Фед, почти веднага след това той заяви, че икономиката трябва „просто да бъде оставена да расте“, а дългът да се управлява чрез икономически растеж. Президентът многократно е настоявал за лихви около 1% или дори под това ниво, което показва, че неговата „гълъбова“ позиция остава непроменена.

Що се отнася до идеята на Кевин Уорш да ограничи комуникацията на Фед, тя винаги е била трудна за реализация. В момента централната банка вече е изключително прозрачна, като провежда редовни пресконференции и публикува детайлни прогнози няколко пъти годишно. Тази прозрачност помага на пазарите да се ориентират, но според Уорш създава и риск: че самата институция се „заключва“ в прогнозите си и губи гъвкавост.

В крайна сметка новият председател е изправен пред труден избор. Пазарите вече очакват по-строга политика, а той трудно може да се противопостави на това без ясна комуникационна стратегия. За да защити позицията на Фед, Кевин Уорш ще трябва да убеди както финансовите пазари, така и останалите членове на паричния орган, че икономиката е по-уязвима, отколкото изглежда, дори на фона на силни фондови пазари и бум в AI сектора.

Всичко това прави почти неизбежно поне едно от предизборните му обещания да бъде преразгледано още в началото на мандата му - резултат от сблъсъка между политически натиск, пазарни очаквания и реалностите на инфлацията.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.