SeeNext: България остава най-въглеродно интензивната икономика в ЕС

България отчита 55% спад в нетните емисии на парникови газове между 1990 и 2023 г., което я нарежда на пето място в Европейския съюз (ЕС) по размер на намалението. Въпреки това страната остава най-въглеродно интензивната икономика в блока, като за всяко евро брутна добавена стойност се отделят 968 грама еквивалент на въглероден диоксид (gCO₂eq), или над четири пъти повече от средното за ЕС ниво, показва нов анализ на SeeNext.

Анализът „Декарбонизация в България: Пети по спад в емисиите, първи по въглеродна интензивност“ разглежда как страната работи по климатичните цели на ЕС и как се вписва в глобалните усилия за ограничаване на затоплянето на планетата. Изследването оценява емисиите през две допълващи се гледни точки — технически процеси и икономически дейности, като посочва трудни за декарбонизация сектори, връзката между икономическо развитие и емисии, какато и наличните финансови механизми за ускоряване на прехода.

Основен двигател на намаленията на емисиите в България в миналото изиграват структурните промени, свързани с прехода към пазарна икономика, а през последното десетилетие водеща роля имат политиките, обвързани с европейските цели.

Демографският спад също оказва силно влияние. До 2023 г. населението на България е намаляло с 26,5% спрямо 1990 г., а емисиите на човек от населението падат с 38,9%. Страната е на 15-о място в ЕС по този показател.

Представяне на България по отношение на целите и количеството емисии. Източник: SeeNext

Енергийни емисии

Енергийният сектор остава най-сериозният източник на емисии. През 2023 г. употребата на гориво в енергетиката представлява 34,8% от всички емисии по технически процес, а секторът „Производство и доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация“ – 29,9% по икономическа дейност.

Изгарянето на горива в производството и строителството бележи най-голям спад от 1990 г. насам (78,4%). В същото време транспортът е единственият технически процес, при който емисиите се увеличават значително (55,9%).

Емисии от енергийния сектор на България. Източник: SeeNext

Индустриални емисии

Индустриалните процеси, обхващащи производство и добив, но изключващи производство на енергия, са вторият най-голям източник на емисии.

Тежките индустрии доминират индустриалния емисионен профил. Най-голям принос има производството на неметални минерални продукти — основно цимент и стъкло — което генерира 4,7 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (MtCO₂eq), или почти една трета от индустриалните емисии през 2008 г. Този подсектор обаче бележи значителен напредък, като през 2023 г. емисиите падат до 3,0 MtCO₂eq.

Индустриални емисии в България. Източник: SeeNext

Интензивност срещу ефективност

Макар България да остава най-въглеродно интензивната икономика в ЕС през периода 2008–2023 г., страната отбелязва съществено повишаване на ефективността. За този период въглеродната интензивност намалява с 48,9% — спад, който изпреварва средния за ЕС (40,9%) и поставя България на четвърто място по подобрение.

Анализът показва и че страната е един от малкото нетни износители на емисии в ЕС — емисиите от производството надвишават тези, свързани с вътрешното потребление, всяка година между 2010 и 2023 г.

Постигането на нулеви емисии ще изисква по-бързи подобрения в ефективността и при технологични иновации, надеждни нисковъглеродни енергийни източници и по-дълбока интеграция в европейските пазари на чиста енергия.