Ще има ли депозитна система в България през 2028 година?

Депозитната система (DRS) в България може да заработи през 2028 година, ако сега се приеме законът. За учредяването ѝ като организация са необходими поне 24 месеца. Този коментар направи Михаил–Ернесто Михайлов на международния форум на Съюза на пивоварите в България "Заедно избираме устойчиво бъдеще". Експертът от „Теоремус“ съобщи, че са разработили модел за България за ефективно работеща депозитната система, според който ще са необходими 3000 места за събиране за рециклиране на пластмасови бутилки и кенове и още 1000 за автоматично събиране. Изчисленията показват, че трябва да се предвидят инвестиции за местата за събиране, складове, центрове за сортиране, което е свързано със строителство, например при търговските вериги.

„Устойчивото развитие и кръговата икономика са обща кауза, която изисква дългосрочна визия и постоянство“, каза при откриването на форума министърът на околната среда и водите Манол Генов.

По думите му чрез кръговата икономика спестяваме енергия и превръщаме отпадъците в суровини. „Кръговата икономика не е просто икономически модел, а философия за развитие. Вашия опит ще е ценен ориентир, за да изградим прозрачна депозитна система, в която отговорностите да са разделени между всички – институции, производители и потребители", каза министър като се обърна към експертите, участници в събитието.

Ще има ли скоро законателно решение?

„Представителите на бирената и безалкохолната индустрия са най-заинтересовани да се въведе и управлява депозитната система в прехода към кръгова икономика“, каза Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ).

Тя подчерта, че трябва да има най-вече политическа воля да се вземе решение за въвеждане на депозитната система у нас. „Необходимо е балансирано законодателство, което да следва най-добрите европейски практики“, за постигане на „златен стандарт““, настоява тя.

Радомирова напомни, че от декември 2022 г. представители на СПБ, земеделското министерство, Агенцията за безопасност на храните и Българска асоциация "Полимери" обсъждат екологичните ползи от рециклирането на бутилки за повторната им употреба като продукт, а не като отпадък. Стремежът е да се използва 25% в ново производство, след което следващата стъпка е да се влагат 30%.

Тя цитира проучване от май, според което 5 млн. българи са с нагласа да има депозитна система, чрез която всеки да може да върне употребените кенове, пластмасовите и стъклените бутилки за многократна употреба в магазинната мрежа срещу сумата от например 20 стотинки/10 евроцента депозит, който вече е заплатен при покупката на бира, бутилирани води и безалкохолни напитки.

„Пивоварната индустрия може да е пример как бизнесът щади природата и развива общности“, посочи Владимир Иванов, председател на Съюза на пивоварите. Той отбеляза, че индустрията е сред водещите бизнеси със зелени инициативи. „Международно изследване сочи, че две трети от потребителите са готови да купят по-скъп продукт, ако е направен екологично. В нашата пивоварна индустрия 100% от опаковките могат да се рециклират, връщат се и милиони стъклени бутилки“, каза той.

Според Иванов "екологичният подход не е PR", а правене на бизнес без алтернатива. „Важен въпрос пред нас е изборът и работата на национален депозитен оператор“, коментира председателят на Съюза на пивоварите.

Владимир Иванов съобщи, че в периода 2020-2024 г. пивоварната индустрия в България е инвестирала в "зелени" иновации 86 млн. лева и е постигнато 40% намаление на ползването на електроенергия от индустрията, 30% е намалението на въглеродните емисии, три пъти са спаднали разходите на вода.

Датският опит

Депозитните системи са доказано един от най-успешните инструменти за събиране на опаковките и с тях може да се постигне ефективност от над 90%. Тези системи вече са задължителни за страните в Европейския съюз и 18 страни вече ги имат.

Каспар Квант Шмид, изпълнителен директор на датския Депозитен оператор, обясни, че депозитната система работи в Дания от 2002 г. и вече е постигната 93% събираемост от бутилки и кенове.

По думите му контролът върху най-успешната система за рециклиране, каквато е датската, се извършва от борд, в който влизат най-големите пивовари и търговци. „Преценяват се инвестициите, които вече са одобрени от експерти, а датското правителство на всеки 3 години оценява ефективността на организацията на системата“, разказа той.

В повече от 15 хил. магазини и ресторанти се връщат бутилки и кенове, но има още 3000 места, които са част от системата. „През миналата година в Дания са върнати  почти 1 млрд. от тях“, поясни той. Каспар Шмид съобщи, че през последните 7 години са внедрени нови съоръжения , които автоматизират процесите и така се затваря системата.