"Море от хора" - наплив от туристи нарушава спокойствието в старата столица на Лаос

В Луанпрабан, туристическата столица на Лаос, напливът от туристи нарушава спокойствието на града, в който будистките монаси от изгрев слънце всяка сутрин просят милостиня по все по-претъпканите улици, пише AFP.

"Нямаше никой по улиците, когато станахме от сън, а сега има истинско море от хора", отбелязва 30-годишен китайски турист.

Вписан през 1995 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, Луанпрабан блести с пагодите си с богати декорации, които свидетелстват за миналото му на древна кралска столица.

Историческият град, който има по-малко от 25 хил. жители, е привлякъл около 800 хил. посетители през първите девет месеца на 2023 г., според последните данни, публикувани от Информационната агенция на Лаос.

Провинция Луанпрабан очаква 3 млн. туристи през 2024 г., като се надява да генерира приходи за 712 млн. долара, според правителствената медия.

Туризмът, облагодетелстван от неотдавнашното пускане на високоскоростни влакове, е един от малкото източници на чуждестранна валута за една икономика, която така и не може да се възстанови след пандемията под натиска на инфлацията и на огромния дълг към Китай.

Но в Луанпрабан напливът от любопитни хора е придружен от безредици, които нарушават спокойствието на града, сгушен в меандрите на река Меконг.

Всяка сутрин монаси, oблечени в роби в шафранов цвят, се разхождат боси по улиците, за да събират милостиня от жителите, една картина с ярки цветове, която присъства всекидневно на хиляди снимки.

Местните жители се оплакват, че шествието - типично за будистките страни в Югоизточна Азия, се е превърнало във фотосесия.

"По-скоро снимат, отколкото да купуват нещо", което да предложат на монасите, изразява съжаление 30-годишна собственичка на магазин, която продава кошници за подаяния, съдържащи най-вече лепкав ориз, за ​​50 000 кипа (2 евро).

Но "ако няма достатъчно туристи, губим пари", признава тя, като предпочита да остане анонимна. Говоренето пред чуждестранни медии се смята за опасно в страната, където комунистическата власт упражнява почти пълен контрол върху средствата за масова информация.

Близо до нея млада жена моли туристите да не се приближават твърде много до монасите.

Правителството на Лаос се е фокусирало върху развитието на високоскоростната линия, която от 2021 г. свързва столицата Виентян с китайската граница през Луанпрабан, за да се опита да "отвори за света" тази планинска страна, лишена от достъп до морето.

Чисто новата гара Луанпрабан се намира на около тридесет минути път с кола от центъра, като надписите са на лаоски и мандарин. Това е напомняне,че Пекин е отпуснал голяма част от шестте милиарда долара, необходими за изграждането на линията.

А след пускането й в действие изминаването на 1500-те километра до Кунмин, главният град на южната китайска провинция Юннан, която граничи с Лаос, отнема по-малко от девет часа. Доскоро това пътуване беше възможно почти само със самолет.

Експертите приветстваха икономическия потенциал, предлаган от тази първа железопътна линия в Лаос. Те обаче се опасяват и от рисковете, породени от тежестта на този нов дълг върху скромната икономика на страната.

Жителите, интервюирани от AFP, също отбелязват, че приходите, генерирани от китайския влак, са неравномерно разпределени.

А спокойните разходки с лодка по Меконг по залез все повече се превръщат в караоке круизи. "Стилът се промени", признава собственикът на три лодки. "Това разруши спокойствието", добавя той.

(БТА)