Може ли отбраната да се превърне в машина за икономически растеж на Европа?

Микровълнови фурни, GPS, дронове, тиксо, персонални компютри. Това е кратък списък с домакинските стоки, чийто произход е свързан с военноизследователските лаборатории, пише Politico.

Тяхната функция за двойно приложение е известна като „военно-цивилно сливане“ на езика на отбранителния сектор.

Сега, когато Европа планира да отприщи поток от пари в отбранителния си сектор, обръщайки десетилетия на недостатъчни инвестиции, има големи надежди, че мрачните показатели за производителността биха могли да се възползват от военната изобретателност.

Проектите в сектора в Европа вече започват да съперничат на тези в САЩ по отношение на амбицията: от континентална противоракетна отбрана до нискоорбитални спътникови съзвездия, които биха могли да осигурят алтернативи на все по-ненадеждния Starlink на Илон Мъск. Надеждата е, че ще се стимулират технологичните иновации, които ще се разпространят в гражданската икономика, което на свой ред да повиши производителността и да доведе до изпащане на инвестициите.

Реалистично ли е това обаче, или е просто пожелателно мислене?

Няма съмнение, че в краткосрочен план икономическото напрежение е неизбежно и ще изисква съкращения другаде. „Става въпрос за харчене на повече, по-добро харчене“, коментира генералният секретар на НАТО Марк Рюте в реч в началото на годината. Вашингтон от години се оплаква, че Европа не прави достатъчно за собствената си сигурност. Въпреки че две трети от членките на НАТО вече изпълняват целта на алианса да харчат 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, това все още „далеч не е достатъчно“, по думите на Рюте.

Европейската комисия (ЕК) отвори вратите за военни разходи в размер на 800 млрд. евро. Успоредно с това Германия, най-голямата икономика в Европа, обяви план за харчене на трилион евро за модернизиране на нестабилната си национална армия и инвестиции в инфраструктурата.

Където отиват публичните пари, ги следва частният бизнес и се появява все по-голям брой нови играчи в отбраната в Европа. Лоик Мужол е отбранителен контрактор, чиито връзки с военните датират от десетилетия. Баща му е работил в областта на ядреното възпиране за френския флот, а той е работил девет години за отбранителна фирма, след което основава собствената си отбранителна компания Comand AI през 2022 г., след началото на войната в Украйна.

„Никога няма да можем да произведем повече от стратегически противник като Китай“, казва Мужол. „Това, което трябва да направим, е да можем да провеждаме операции 10 пъти, 100 пъти по-ефективно от тях. Това е отправната точка на Comand AI“, добавя той.

Мужол посочва, че е разработил платформа, базирана на изкуствен интелект, която може да анализира заповеди, да разработва последователности от задачи и да анализира терени – всичко с цел значително ускоряване на времето за военна реакция. С Comand AI „един щабен офицер може да върши работата на четирима“, посочва той.

Засега Comand AI се фокусира само върху отбранителния сектор, но Мужол посочва, че технологията, която неговата компания е разработила, има и граждански приложения. Например тя би могла да помогне на флотилии от роботи за доставка да се ориентират в терена, за да достигнат до своите дестинации, или за справяне с координирани кибератаки срещу частни предприятия.

Изследване на Института в Кил, публикувано преди Конференцията по сигурност в Мюнхен през февруари, изчислява, че дългосрочната производителност на Европа може да се увеличи с до 0,25 процента за всеки 1 процент от БВП, изразходван за военни изследвания.

„Има все повече доказателства, че някои от най-големите пробиви, особено във високотехнологичната област на изчисленията, са свързани с научноизследователска и развойна дейност, разработена по време на космическата надпревара“, казва Итън Илзецки, професор в London School of Economics.

Състезателният характер на войната и екзистенциалните залози насърчават ефективността и иновациите. Макар че това може би не е прецедент, който днешният ЕС би искал да повтори (иска ли някой още една Тридесетгодишна война?), интензивните съперничества на ранномодерна Европа са допринесли за нейното технологично превъзходство през 18-ти и 19-ти век.

„Тук има стимул да бъдем на технологичната граница и дори да я разширяваме“, казва Илзецки.

Плановете за засилване на континенталната отбрана вече предизвикаха критики, особено от левицата, която подчертава важността на запазването на социалната държава, за да се избегне популистката реакция.

„Докато военните разходи вече не познават фискални ограничения, социалните помощи и подкрепата за родителски отпуск вече вървят към съкращения“, твърдят икономистите Том Кребс и Изабела Вебер в колонка за Project Syndicate. „Това със сигурност ще подхрани допълнително недоволство“, добавят те.

Лейбъристкото правителство на Великобритания повлече крак, като обяви съкращения на социалните помощи с 4,8 млрд. паунда на фона на увеличение на разходите за отбрана с 2,2 млрд. паунда.

Не всичко е само болка обаче. Военните разходи ще дадат краткосрочен тласък на икономиката. Приходите на отбранителните контрагенти ще се увеличат, работните места в производството ще се увеличат, а заплатите на работниците ще вървят нагоре. Даниел Крал, водещ икономист в Oxford Economics, коментира, че мащабът на плановете е такъв, че те биха могли да помогнат „за измъкването на Европа от стагнация чрез растеж, воден от вътрешното търсене“.

Докато обаче производството на оръжия и бомби се отчита в данните за БВП, няма дългосрочен тласък на производителността. Това е проблем, като се има предвид, че плановете за превъоръжаване на Европа ще бъдат финансирани до голяма степен чрез дълг. Държавният дълг вече е висок и разширяването му би могло да навреди на икономиката в дългосрочен план.

Един от начините за разрешаване на проблема е да се инвестира по-умно. За да запази колкото е възможно повече стойност в Европа, блокът ще трябва сам да разработва продуктите, които в момента купува от САЩ. Повече от половината от европейските разходи за обществени поръчки са насочени към американски фирми.

Френският президент Еманюел Макрон призова правителствата да заменят американските ракети Patriot и F-35 с европейски алтернативи като системи SAMP/T и изтребители Rafale. Европейската комисия изрично подкрепя местната индустрия като част от усилията си за превъоръжаване.

Страните на фронтовата линия, като Полша или Финландия, обаче искат да дадат приоритет на непосредствените нужди – дори това да означава да купуват от САЩ, Южна Корея или Израел. „Балтийските страни виждат огън, Централна Европа вижда дим, всички останали не виждат нищо“, коментира наскоро европейски дипломат при условие на анонимност.

В момента твърде голяма част от разходите за отбрана на Европа отиват за утвърдени, бавно развиващи се национални шампиони. За разлика от това, документът на Илзецки описва как Министерството на отбраната на САЩ насърчава конкуренцията чрез двойно снабдяване – закупуване на оръжейни системи от повече от една компания едновременно, за да насърчи конкуренцията. Често тези търгове са по-отворени: вместо да се предпочита определена технология с много фиксирани спецификации, което облагодетелства утвърдени играчи, се насърчават отворени решения на определен военен проблем.

Отчасти поради това около 16% от военните разходи на САЩ отиват за научноизследователска и развойна дейност в сравнение с едва 4,5% в Европа. Това помага на американските компании да запазят технологичното си предимство и ги прави по-склонни да изобретят нещо полезно в цивилния живот.

Поради това, за да успее в дългосрочен план, всеки координиран европейски тласък за превъоръжаване ще изисква от столиците да направят повече, за да приемат нови участници в процеса – много по-гъвкави и на технологичната граница, казва Дан Брезниц, експерт по държавна иновационна политика в Университета в Торонто.

„Трябва да можете да разрушите системата. Трябва да разбирате, че ще има нови играчи и някои от тях ще се превърнат в новите гиганти. Това е нещо, за което обаче не съм сигурен, че ЕС ще е добър“, добавя той.