Мината, която захранва с минерали технологичния свят, финансира и бунтовниците в ДР Конго

Кал и мотоциклети

Самият достъп до разпростиращия се като пчелен кошер лабиринт от мини в Рубая е голямо предизвикателство. Журналистите от Ройтерс, които посетиха минните находища през март, трябваше да изоставят своите автомобили Land Cruiser, след като те затъваха в калния път от Гома. Те изминаха 5 километра пеш, за да стигнат до града, а след това се качиха на мотоциклети с официални представители на бунтовниците, за да стигнат до мините.

Работата в Рубая започва преди зазоряване, когато хиляди миньори слизат в кариерите, изкопани по хълмовете на провинция Северно Киву в ДР Конго, където много от тях се трудят на 12-часови смени.

Тунелите могат да бъдат дълбоки до 15 метра под земята. След като фрагментите от рудата бъдат извадени, носачите пренасят чували с отломките до повърхността, където работниците са изкопали плитки басейни, пълни с вода. Там други работници, включително жени и деца, измиват рудата и я отделят от пясъка и други отломки, преди да я изложат на слънцето да съхне.

Журналистите от Ройтерс бяха наблюдавани от невъоръжени членове на М23 през цялото времетраене на посещението си в минния регион. Един от журналистите видя как офицер от бунтовниците записва в бележник колко чувала всеки работник, покрит с фин бял прах, е пренесъл до съответния събирателен пункт. След като рудата изсъхне, тя се натоварва на мотоциклети, които я превозват до един от няколкото склада в близкия град Рубая, където тя се продава на търговците.

В присъствието на придружител от М23, 32-годишният миньор Паскал Мугиша Нсабимана каза пред Ройтерс, че работата при окупацията на бунтовниците е по-добра от тежкия труд под надзора на конгоанската армия и нейните съюзници, които са избягали, когато М23 е навлязла в региона миналата година.

Преди "имаше прекалено много тормоз, имаше много различни данъци и често ние, копачите, не получавахме заплащане. А дори и да получавахме нещо, то беше много малко", каза миньорът. Той добави, че сегашната му дневна заплата се е утроила до 15 000 конгоански франка (5,15 долара) с бунтовническата групировка M23 на власт.

През първите месеци след превземането на Рубая от групировката М23 през април 2024 г. контрабандистите са използвали мотоциклети, за да пренасят рудата в Руанда по второстепенни пътища, за да избегнат контрола на конгоанските въоръжени сили, останали по границата, твърдят десетки местни хора, включително сегашни и бивши контрабандисти, миньори, както и местни бизнесмени. Пътуването може да отнеме цял ден, казаха двама бивши контрабандисти, които са транспортирали колтан по този начин до миналата година. Те заявиха, че са натоварвали мотоциклетите си с по три 50-килограмови чувала при всяко пътуване и са получавали около 34 долара за доставката им до търговците на колтан.

Но промените, въведени от М23, са променили изцяло ситуацията по отношение на ефективността, казаха повечето от тях. Мотоциклетите вече не са основното средство за транспорт и се използват само за превозване на колтана от мината до град Рубая. Оттам рудата се натоварва в джипове 4х4, пикапи и други превозни средства, способни да превозват от 2 до 20 тона всеки, казаха те, а също и според доклада на ООН от юли. Системата е също така и по-бърза. Откакто М23 изгони конгоанските войски от Гома и пое контрола над този граничен град, камионите с колтан вече могат да преминават свободно през него по асфалтирани пътища към Руанда, което значително намалява времето за транспорт, твърдят местните хора.

Експерти от ООН и активисти за защита на човешките права отдавна предупреждават, че печалбите от незаконния добив финансират конфликти. Те твърдят, че търговията не е донесла богатство на местното население и детският труд е често срещано явление. Журналисти от Ройтерс видяхя поне десетина деца, които работят в мината Рубая - млади момчета влизат в шахтите, за да извадят руда и да я пренесат до басейните, където момичетата работят заедно с възрастни, измивайки и изсушавайки колтана.

Грегъри Мтембу-Солтър, бивш експерт на ООН за ДР Конго, който сега е консултант по въпросите на конфликтните минерали, заяви, че широкомащабните усилия на минната индустрия, агенциите на ООН и неправителствените организации, започнали към 2010 г. с цел да се прочисти веригата на доставки в региона и да се предотвратят нарушенията на човешките права, до голяма степен са се провалили.

"Ето ни, 15 години по-късно, (и) се случва същото", каза Мтембу-Солтър, директор на консултантската фирма Phuzumoya Consulting.