Словакия се преориентира към боеприпаси в новата индустриална ера на Европа

Калинак и Стърнад бяха атакувани от словашките опозиционни партии и в местните медии заради близките си отношения. И двамата твърдят, че няма конфликт на интереси. Министърът на отбраната се отличава с „начина, по който се бори за армията, за словашките компании и за прокарването на словашката отбранителна промишленост в чужбина“, каза Стърнад в интервю в края на миналата година.

Стърнад има и пари за харчене. Тази година той листна акциите на CSG на Амстердамската фондова борса в рамките на най-голямото първично публично предлагане на акции на компания, специализирана изцяло в отбраната, в историята. Според индекса на милиардерите на Bloomberg нетното му състояние почти се е удвоило до 31 млрд. долара.

Бумът за производителите на оръжие в Словакия е най-осезаем в Дубница над Вахом – град с 22 хил. жители в западната част на страната, който се е разраснал около тази индустрия по време на комунистическия режим.

В разцвета си в заводите са работели до 19 хил. души, за да изпълняват поръчки за боеприпаси и артилерийски системи в съветски стил от страните от Варшавския договор. След края на Студената война политиците в Чехословакия, водени от покойния президент Вацлав Хавел, оставиха производството на оръжие да закърнее, вярвайки, че в новата ера няма да има нужда от оръжия, за да се запази мирът.

В продължение на десетилетия Дубница над Вахом и подобни градове се бореха с растяща безработица, изтичане на квалифицирани работници и западане на съоръженията.

Снимка: Bloomberg

Но семейство Стърнад видя възможност. Компанията им започна с ремонт на танкове от съветската епоха през 90-те години и се превърна в производител на боеприпаси и бронирани превозни средства. Акционерите в ZVS са инвестирали около 100 млн. евро през последните четири години, за да възстановят и построят нови съоръжения в Дубница над Вахом и на други места.

Те разшириха производството, добавяйки още една линия за пълнене на боеприпаси голям калибър с експлозиви. Строи се нов цех за боядисване – лесно разпознаваема сграда по криволичещата пътна отсечка.

Едно от препятствията е било разширяването на работната сила, посочва Якуб Кръхнави, председател на съвета на директорите на ZVS. Компанията е предложила заплати с 25% над средните за страната и се ангажира да ограничи смени до две.

С нарастването на поръчките ZVS вече наема 1400 души в два обекта, като планира да увеличи персонала до 2000 души, когато след няколко години бъде построен още един завод в източния град Стражске. Когато третият обект започне да функционира, Словакия ще разполага с пълна верига за доставки на боеприпаси. Като цяло CSG се стреми да достигне производствен капацитет, надхвърлящ 1 млн. боеприпаса с голям калибър годишно.

„Две поколения хора, които са работили по изграждането на тези съоръжения – които имат много специфични технически изисквания – просто бяха изчезнали“, казва Кръхнави в интервю в строго охранявания обект в средата на март. „Това беше едно от най-трудните предизвикателства, пред които се изправихме.“

Снимка: Bloomberg

Дубница над Вахом е град в преход, с останки от старите заводи, оставени да се рушат, с много пенсионери, които все още изпитват горчивина за прехраната, която някога са загубили, и за борбата си да свързват двата края. Но там има и млади, които могат да си позволят да си купят луксозен хляб от квас в кафене в центъра за 6,90 евро, да се хранят редовно навън и да планират ваканции.

Даниел, 38-годишен сервитьор, който се преместил в Дубница като тийнейджър, за да играе за местния футболен отбор, споделя, че бизнесът процъфтява, тъй като животът в града се подобрява. „Градът инвестира в тротоари, пътища, спортни съоръжения“, казва той, докато обслужва клиенти по обяд. „Строи се нов плувен басейн. Градът се развива.“

В завода за боеприпаси ZVS има договори, подписани до 2029 г. със словашкото министерство на отбраната, следвано от Полша и други държави членки на НАТО.

Промишлеността е силно зависима от CSG, казва Калинак. „Те се възползваха от времето, когато секторът на отбраната не беше на мода, за да придобият тези фирми“, добавя той. „Днес никой не би бил склонен да ги продаде.“

Макар че заетостта в Дубница няма да се върне към пиковите си нива, повишената автоматизация и новите технологии ще позволят на компанията да достигне отново производствения си връх, каза Кръхнави. Мениджърът, който започна работа в продажбите преди девет години, заяви, че е уверен, че търсенето ще се запази поне още десетилетие.

„Планираме да продължим да растем“, казва Кръхнави. „В крайна сметка, масираният артилерийски огън в битка не може да бъде заменен с нищо друго.“