Научните съперничества са от полза за всички нас

Исак Нютон беше първокласен учен - и безмилостен враг на конкурентите си, който процъфтяваше благодарение на своето превъзходство. Неговите интелектуални съперници в края на 17-и век включват Робърт Хук, енциклопедист, известен с публикуването на „Микрография“, първата книга, която включва снимки на форми на живот под микроскоп.

Работата на Хук върху математиката на планетарните движения не се харесва на Нютон, който се смята за единствения смъртен, способен да разбере небесните действия на божествения Създател. В кореспонденция с фигури от Кралското общество (Royal Society) в Лондон, тогава водещият научен клуб в света, Нютон предяви претенциите си. „Така че в тази теория“, пише той с курсив, „аз съм явно пред г-н Хук.“

Неговата кандидатура за слава от 1686 г. е сред историческите съкровища, които Кралското общество направи достъпни онлайн наскоро, пише научният коментатор на Financial Times Анджана Ахуджа. През последните пет години неговите архивисти събраха научни публикации за повече от 400 години под формата на данни, графики, бележки и писма в портал, наречен „Творене на наука“ (Science in the Making), който има за цел да покаже как еволюира знанието.

Историята на науката е изпълнена със сблъсъци за надмощие - Нютон е на нож с Хук, Чарлз Дарвин се конфронтира с биолога Ричард Оуен относно теорията си за естествения подбор, Франсис Крик и Джеймс Уотсън се надпреварват с химика суперзвезда Линъс Полинг при определянето структурата на ДНК.

Както Майкъл Уайт посочва в книгата си от 2001 г. „Съперници: Конфликтът като гориво на науката“, Уотсън е бил наясно със своята мотивация и тази на Крик, която е била „да имитират Линъс Полинг и да го победят на негов терен“.

Като цяло трябва да приветстваме подобни съперничества, смята Ахуджа: в стремежа си да се надминат, дуелиращите се изследователи придвижват науката по-нататък и по-бързо за всички нас.

Кралското общество е основано през 1660 г. и архивите включват документи от други известни фигури в науката, включително Чарлз Дарвин, астрономът Едмънд Халей и Бенджамин Франклин.

До въвеждането на докладите на рецензентите през 1830-те, обяснява Кийт Мур, главен библиотекар на Кралското общество, повечето комуникации са били предназначени за обществена употреба и са оставали колегиални и учтиви. Промяната разширила набора от автори, които вече не трябвало да представят идеите си чрез връзки в Обществото - но засиленият контрол може да бъде безмилостен.

Един рецензент описва изследване от 1900 г. за цветоусещането като „боклук от такъв ранг, че нито един компетентен човек не би могъл да има друго мнение за него“ и отхвърля автора му като „чудак“. Въпросният чудак, Фредерик Уилям Едридж-Грийн, по-късно става авторитет в областта на далтонизма

Насаме Нютон е бил пословично ръбат. „Той е един от онези хора, които можеха да започнат спор в празна стая и които дразнеха хората“, казва Мур.

Нютон се бори в продължение на две десетилетия с Джон Фламстийд, кралският астроном, в опит да получи астрономически данни, които да включи в своя опус „Принципи на математиката“. Нютон в крайна сметка убеждава кралското семейство да спонсорира каталог на небето, знаейки, че Фламстийд ще трябва да предостави необходимите данни. Вбесеният Фламстийд го нарича „отвратителен крадец“.

Нютон води още по-дълга кампания срещу Готфрид Лайбниц, немски математик, който като него развива висшата математика. Нютон създава рецензиращ комитет, който напълва със свои поддръжници; комитетът надлежно отхвърля Лайбниц като плагиат. Днес се признава, че Нютон и Лайбниц са разработили поотделно висшата математика.

Днес е по-вероятно съперничествата да бъдат разрешавани от Нобелови комитети или патентни съдебни спорове. Французинът Люк Монтание и американският професор Робърт Гало се бориха кой да си припише заслугата за откриването на вируса на спин, както и за свързани патенти. Техните правителства се съгласиха през 1987 г. да поделят откритието между двамата, но Нобеловият комитет по-късно игнорира Гало и присъди наградата за медицина за 2008 г. на Монтание и колегата му Франсоаз Баре-Синуси (плюс Харалд цур Хаузен, за откритието, че човешкият папилома вирус причинява рак на маточната шийка).

По-скоро, Дженифър Дудна и Еманюел Шарпентие спечелиха Нобелова награда за 2020 г. за разработването на технологията за редактиране на гени Crispr, но загубиха миналата година от Харвардския университет дългогодишната съдебна битка за патенти. Състезаващи се екипи, въоръжени с малко по-различни методи, преследват терапии за редактиране на гени за едни и същи заболявания, като сърповидно-клетъчна болест и мускулна дистрофия на Дюшен.

Първите пациенти със сърповидно-клетъчна болест вече се лекуват. За тях научното съперничество носи дивиденти.