За важността да разсъждаваме като начинаещи

С настъпването на новата година, при цялата мрачност и унилост на януари, някои от вас може би вече губят мотивацията си да изпълнят обещанията, които са дали наскоро – да станат по-здрави, по-богати, и като цяло по-впечатляващи версии на себе си през 2023 г. Дори още да не сте се отказали от тях, 80 процента от вас до втората седмица на февруари вероятно ще са изоставили всички решения, които са взели, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели.

Но преди да се изкушите да изоставите и тази статия, позволете ми да ви предложа нещо малко по-обнадеждаващо. Може да не успявате да скоквате бодро от леглото всяка сутрин в 4 часа сутринта или да постигате голям напредък с 10-те хиляди часа, необходими за овладяването на нещо, но има по-малко трудни начини за справяне със самоусъвършенстването, които в крайна сметка могат да имат по-голямо въздействие.

Всъщност понякога да „владееш“ нещо може да бъде недостатък, отвеждащ те по-далеч от просветлението. Така че, вместо да се опитвате да станете най-големият експерт в света в нещо, което сте решили, че е необходимо, за да оправдаете съществуването си тази година, може да се съсредоточите върху нещо малко по-просто: култивиране на „ум на начинаещ“.

Превод на японския термин „шошин“, това е концепция, която идва от дзен будизма. Идеята е, че всеки – без значение колко напреднал или опитен е – трябва да се опитва да подхожда към нещата със същата откритост, любопитство, гъвкавост и желание за учене, които характеризират отношението на начинаещите. „В съзнанието на начинаещия има много възможности; в това на експертите има малко“, пише будисткият монах Шунрю Сузуки в своята книга от 1970 г. „Дзен умът и умът на начинаещия“.

Експертът, за разлика от начинаещия, с течение на времето е изградил цял набор от допускания, предубеждения и навици. Те може да са му помогнали да достигне своето ниво на експертност, но придържането към тях без никакви съмнения или преразглеждане може да замъгли ума.

Проучвания през годините идентифицираха „проклятието на експертизата“, показвайки, че тя кара хората да надценяват собствените си знания и да стават по-тесногръди. Дори самото възприятие, че човек е експерт, независимо дали е оправдано или не, може да има този ефект. В едно проучване от 2015 г. участниците, на които им е казано, че са експерти по дадена тема, са били по-малко склонни да изслушат други гледни точки. Изследователите описват това като „ефект на спечеления догматизъм“: идеята, че обществото вярва, че експертите всъщност имат право да бъдат тесногръди и догматични в своя подход.

И макар министърът от британския кабинет Майкъл Гоув да беше критикуван за коментара си, малко преди гласуването за Брекзит, че „на хората в тази страна им е дошло до гуша от експерти от организации с акроними, които казват, че знаят кое е най-доброто“, казаното от него беше логично – разчитането на предполагаема експертиза често може да ни накара сляпо да вярваме на грешните хора. Само ако крипто светът беше задавал повече въпроси за бившия главен изпълнителен директор на фалиралата криптоборса FTX Сам Банкмън-Фрийд, който може да получи присъда от повече от 100 години затвор, или за укриващия се сега основател на Terra/Luna До Куон, вместо да приема, че тези хора знаят какво правят.

Разбира се, експертността има своето място - за да управлявате самолет, превозващ няколкостотин пътници, или да извършите сложна медицинска операция, със сигурност имате нужда от такава. Това става чрез изучаване на набор от предварително установени концепции, категоризации и техники. Но проблемът идва, когато тези конструкции се приемат погрешно като вечни истини.

Това е нещо, което Алберт Айнщайн идентифицира в своите писания за философията и теорията на познанието в науката. „Концепции, които са се оказали полезни, лесно постигат такава власт над нас, че ние забравяме техния земен произход и ги приемаме като непроменими дадености“, пише Айнщайн през 1916 г. „Пътят на научния напредък често остава непроходим за дълго време поради такива грешки." Той подтиква учените да поставят под въпрос концепции, които са станали обичайни, като те трябва да бъдат „премахнати, ако не могат да бъдат правилно легитимирани, или коригирани, ако тяхната връзка с дадени неща е твърде опосредствана“.

Научният прогрес зависи от такъв подход, но това е и урок, който всички можем да приложим през 2023 г. Независимо дали в работата или в личния си живот, насърчаването на почти детско любопитство за това, което се случва около нас, може да пожъне цял набор от ползи - и е по-приятно, отколкото да се опитвате да станете някаква машина за продуктивност. Следователно тази година може би ще опитате да станете експерт в това да не сте експерт? Аз ще го пробвам.