Редактирането на човешкия геном се нуждае от правила

Всяка нововъзникваща технология има своите мечтатели и опортюнисти. Това със сигурност важи за редактирането на човешкия геном, фокусът на авторитетна скорошна глобална среща, проведена в института Франсис Крик в Лондон, пише научната коментаторка на Financial Times Анджана Ахуджа.

Сред мечтателите е биохимикът от Харвардския университет Дейвид Лиу, който на срещата говори за Алиса, британска тийнейджърка, която сега е в ремисия от левкемия, след като получи дарени Т-клетки, редактирани с помощта на техника, разработена в неговата лаборатория.

Най-известният опортюнист е Хъ Дзиенкуей. През ноември 2018 г. той разкри, че е променил ДНК на ранни ембриони, които са били имплантирани в жени, като резултатът са първите три бебета в света с редактиран геном. Неговият таен, технически незрял проект - целящ да направи бебетата имунизирани срещу HIV, но без успех, което сега ги изправя пред неизвестни последици за здравето им - шокира света, ужаси колегите му и го прати в затвора за три години.

Повече от четири години по-късно призракът на Хъ Дзиенкуей бродеше на срещата като символ на прекомерния научен обхват. Междувременно обаче бяхме свидетели на предпазлив оптимизъм, когато става въпрос за лечение на болести: множество клинични проучвания показват, че редактирането на генома изглежда може да коригира едногенни нарушения, включително сърповидно-клетъчна анемия.

„Технически, виждаме добър напредък от първите доста груби начини за правене на нещата към много по-сложни, точни и в някои случаи по-ефективни методи“, коментира професор Робин Ловел-Бадж, биолог в института Крик и председател на организационния комитет на срещата.

Той изчислява, че около 70 пациенти са били успешно лекувани с помощта на най-модерните методи за редактиране на генома, като Crispr. Това прави регулаторното одобрение въпрос на време - и означава, че обществото ще трябва да се бори с дълбокия въпрос как и кога да пусне от бутилката духът на геномното редактиране. Конкретните въпроси включват законност, цена и равен достъп; потенциалното изкореняване на някои заболявания и увреждания; и подобряването на човека.

Редактирането на човешкия геном включва извършване на промени в човешката ДНК с помощта на химикали, които могат да добавят, изтриват или променят генетичен материал. В общи линии има два вида редактиране: соматично и зачатъчно. Соматичното редактиране на генома включва прилагане на технологията към подгрупа от нерепродуктивни клетки на пациента, например кръвни.

Зачатъчното редактиране е по-противоречиво: извършва се върху ранни ембриони и засяга всички клетки, включително яйцеклетки и сперматозоиди. Това означава, че ако ембрионът се развие, всички негови потомци наследяват модифициран геном. Този подход, понякога наричан наследствено редактиране на човешки геном, е това, което Хъ опита да направи. Световната здравна организация (СЗО) счита соматичното редактиране на генома за приемливо в страни с регулаторни предпазни мерки, но смята, че зачатъчното редактиране създава „по-големи проблеми, свързани със сигурността и етиката“.

Едно предизвикателство е липсата на глобална правна рамка за редактирането на ДНК и, косвено, човешката еволюция. Вместо това има смесица от закони, норми, разпоредби и научни мораториуми в различните страни. Китай затегна както своите закони, така и регулаторния надзор след опитите на Хъ, макар че делегатите на срещата се притесняваха, че новите ограничения се фокусират твърде много върху университетите и изследователските институти и недостатъчно върху частните клиники.

Ловел-Бадж обаче се тревожи най-вече, че редактирането на генома ще стане запазена територия на богатите, като се има предвид, че настоящите терапии се оценяват на поне шестцифрени суми на пациент. „Въпросът за справедливия достъп е огромен“, казва той. „Как да намалим разходите? Това е предизвикателство за учените, за икономистите и за всички."

Друг въпрос е дали редактирането на генома може да подхрани по-ниска толерантност към уврежданията или възраждане на евгениката (спорен метод за възпроизводство на желателни човешки характеристики – бел. прев.). Том Шекспир, професор по изследване на уврежданията в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, който има генетичното заболяване ахондроплазия, каза, че „не се притеснява от елиминирането на уврежданията чрез редактиране на човешкия геном, а от сигурността, въпросите кой има достъп до него и ресурсите, които може да погълне.“ Уврежданията, добави той, имат не само биологични решения, но и социални, като например помощни устройства.

Може би най-трудната граница за навигация ще бъде тази между корекцията на заболяването и подобряването. Не е трудно да си представим свят, в който родителите рутинно проектират своите бебета за перфектно здраве, където войниците придобиват инфрачервено зрение или хората са биологично модифицирани, за да се адаптират към знойна среда. Но е лесно да се забрави, че както конкуренцията при родителството между майката и бащата, така и конфликтите и климатичните промени имат социални решения.