Образование 2023: Застаряващи учители и висок процент младежи без цифрови умения

Застаряващи учители и небалансирано разпределение на кадри, недостатъчно участие на най-малките в образователния процес и нисък процент на младежите между 16 и 19 г. с цифрови умения. Това са част от изводите от Обзора на образованието и обучението за 2023 г. – годишен доклад на Европейската комисия за състоянието на образователните системи и обучението в държавите членки на ЕС.

Общите изводи на доклада за страните членки са, че все повече млади европейци получават висше образование, а броят на преждевременно напускащите образователната система намалява. Почти две трети от наскоро завършилите професионално образование и обучение имат опит в ученето в процеса на работа. Обзорът посочва също и предизвикателства, като например преобладаващите слаби резултати в областта на основните умения, широко разпространената неравнопоставеност в достъпа до образование и резултатите от него, неравнопоставеността между половете във висшето образование и липсата на жени в дисциплини като наука, технологии, инженерство и математика. Докладът отчита недостига на учители в Европа и описва действията, предприети за повишаване на привлекателността на тази професия.

Проблемът с недостига на учители засяга и България. Учителите у нас са сред най-възрастните в ЕС и започва да се наблюдава недостиг на специалисти. Около 50% от учителите са на поне 50 години при средно 39% за ЕС, а 31,3% са на 55 години и по-възрастни, при 24,4% средната стойност за ЕС.

Това означава, че през следващото десетилетие половината от настоящите учители в България вероятно ще се пенсионират, сочи докладът. Вече съществува недостиг на учители, особено в началното образование, по определени предмети (напр. свързаните с науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), английски и български език) и все по-често в селските райони, където преобладаващият брой ученици са от семейства в неравностойно положение. Има тенденция учителите с по-висока степен на образование или с по-голям опит да бъдат съсредоточени в градските райони; средно те са и по-млади.

В обзора се посочва, че са направени усилия в посока превръщане на професията в по-привлекателна, като увеличението на учителските заплати и облекчения достъп до обучение по педагогика. Въпреки че интересът към програмите за подготовка на учители се е увеличил, навлизането в професията е по-скоро слабо, а задържането на начинаещи учители – трудно.

В обзора се посочва необходимостта от продължаващо подобряване на регулаторната рамка и процесите на прилагане, за да се гарантира, че достатъчно висококвалифицирани бъдещи учители завършват висше образование — например чрез допълнително преразглеждане на първоначалната подготовка на учителите, гарантиране на цялостен процес на сертифициране и т.н. В същото време високият процент на преждевременно напусналите учители в началото на кариерата си допълнително подсказва, че трябва да се подобрят мерките за задържане.

Образование за най-малките

Липсата на ясли и недостигът на места в детските градини в София и в други големи градски региони е изведено като проблем по отношение на участие в образователния процес в най-ранна детска възраст. Последните обобщени данни на равнище ЕС показват, че през 2021 г. едва 79,4 % от българските деца между 3-годишна възраст и възрастта за започване на задължително начално образование са били обхванати от образованието в ранна детска възраст. Този процент е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 92,5 % и целта на равнището на ЕС от 96%, която трябва да бъде постигната до 2030 г. Възможно е емиграцията да води до занижаване на цифрата, се посочва в обзора, с оглед на това, че след актуализацията на данните за населението в съответствие с преброяването от 2021 г. процентът на участие скача до 88,8 % през учебната 2022-2023 г. Процентът на участие е особено нисък сред ромското население.

Според доклада усилията за борба с преждевременното напускане на системата на образованието започват да дават резултати, като през 2022 г. делът на преждевременно напусналите 18 и 24 години е спаднал до 10,5 %. Този процент е все още над средната стойност за ЕС от 9,6 % и целта на равнище ЕС от 9% до 2030 г., се посочва в обзора. Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите.

Докладът отчита, че България продължава да бъде една от малкото държави в ЕС, в които преждевременното напускане на училище е по-високо сред момичетата (11,7 %, при средно 8% за ЕС), отколкото сред момчетата (9,3 %, при средна стойност за ЕС от 11,1%).

Неравенства и нисък процент младежи с цифрови умения

Големи неравенства има и в резултатите между учениците в неравностойно положение и техните връстници. Те се основават на социални и териториални характеристики, етническа принадлежност и видове училища и секции, което отразява силната социална сегрегация в българската образователна система, сочи докладът. Нарастват неравенствата по отношение на резултатите от националните стандартизирани изпити, като тестовете по български език и математика, проведени при четвъртокласниците през 2021 г., показват значително увеличение на разликата в резултатите между учениците в неравностойно положение и техните връстници.

Обърнато е внимание и на традиционно слабите резултати от теста PISA, според които почти половината от 15-годишните в България не притежават основни умения по четене, математика или науки. Данните сочат, че само 52% от българите на възраст между 16 и 19 години притежават поне основни цифрови умения в сравнение със средната стойност за ЕС от 69%.

В доклада се посочва, че делът на завършилите висше образование остава нисък в сравнение със средното в ЕС. През 2022 г. 33,8% от българите на възраст между 25 и 34 години са имали диплома за завършено висше образование, което е под средната стойност за ЕС (42%) и целта на равнището на ЕС от 45%. Въпреки че е по-висок с 6,6 процентни пункта в сравнение с 2012 г., процентът не се е подобрил значително през последните години.

Неравнопоставеността между половете продължава да бъде значителна: само 27,7% от мъжете имат диплома за висше образование в сравнение с 40,3% от жените. Процентът на завършилите висше образование в областта на науките, технологиите и инженерството обикновено е доста нисък (20,3% в сравнение със средната стойност за ЕС от 25,4%). Броят на студентите в областта на информационните и комуникационните технологии и педагогическите специалности се е увеличил значително, но рязко е намалял в няколко програми, които биха могли да подпомогнат екологичния преход на България.

Обзорът обръща внимание и на ученето през целия живот, отчитайки, че България продължава да има един от най-ниските проценти на участие на възрастните в образование и обучение в ЕС, особено по отношение на хората в неравностойно социално-икономическо положение. През 2022 г. делът на лицата на възраст 25-64 години, които са участвали в образование и обучение за възрастни, е намалял до 1,7% и е значително под средното за ЕС (11,9%). Освен това през 2021 г. едва 31% от българското население съобщава, че притежава поне основни цифрови умения, което е доста под средното за ЕС равнище от 54%.

Целият доклад може да бъде открит тук.