Европейската комисия е завела три нови дела срещу България

Европейската комисия (ЕК) е завела три нови дела срещу България за неспазване на европейското законодателство, съобщават от институцията.

ЕК съди България заради ограниченията за временно предоставяне на социални услуги, за невъведените в българското право европейски стандарти за хората с увреждания и за правото на информация, която могат да получават обвиняемите по наказателни дела.

Европейската комисия предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради българския Закон за социалните услуги, който определя максимална продължителност от шест месеца за предоставяне на временни социални услуги - консултантски услуги или услуги по застъпничество, общественополезен труд, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи.

Българският закон за социалните услуги е в нарушение на европейското законодателство според ЕК. Държавите от ЕС не могат да определят максимален срок за временните услуги. Концепцията за временно предоставяне на услуги се основава на няколко различни показателя като продължителност, редовност, периодичност или непрекъснатост на услугите. Държавите не могат да изискват от икономическите оператори да установяват място на стопанска дейност на тяхна територия с цел услуги, посочват от Европейската комисия.

През юли 2019 г. ЕК изпрати първо официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище през юли 2020 година. България призна нарушението през 2020 г., но не е предприела действия, за да отговори на изискванията. Тъй като България остава в нарушение на правилата на ЕС, комисията отнася въпроса до Съда на ЕС.

Предвиденото в допълнителните разпоредби на Закона за социалните услуги изискване за ограничаване на срока за временно предоставяне на социални услуги до шест месеца в рамките на една календарна година ограничава свободното предоставяне на тези услуги. Така доставчиците, които желаят да предоставят социални услуги за повече от шест месеца в рамките на една календарна година, са принудени да се установят в България, а това е много сериозно ограничение, посочват от еврокомисията.

Невъведени изисквания за достъпност на стоки и услуги за хора с увреждания

ЕК предявява иск пред Съда на ЕС и заради това, че страната ни не е въвела в националното законодателство европейските правила за достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания.

България обяви, че ще предложи законопроект и ще го представи на Народното събрание през декември 2023 г., но ЕК все още не е получила официално уведомление. Тъй като България все още не е уведомила за въвеждането на новите правила в националното законодателство, комисията сезира Съда на ЕС.

Правилата изискват основни стоки и услуги, като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните комуникации, да бъдат достъпни за хората с увреждания. Това ще помогне за увеличаване на активното участие в обществото, включително в образованието и заетостта, както и за по-голяма самостоятелност и повече възможности за придвижване на хората с увреждания. 

Третата наказателна процедура е свързана с неправилно транспониране на директивата за правото на информация в наказателното производство.

Крайният срок за това беше 2 юни 2014 г. На 23 септември 2021 г. комисията е изпратила официално уведомително писмо на България за това, че не е транспонирала правилно директивата, през септември изпрати и мотивирано становище, в което отново изтъкна проблемите, изложени в официалното уведомително писмо. България все още не е отговорила напълно на опасенията на Комисията, като например неправилното транспониране на приложното поле на директивата по отношение на лицата, които на практика са заподозрени в извършването на престъпление, но срещу които все още не е повдигнато официално обвинение.

Въпреки че България е предприела първи стъпки за справяне с установените проблеми във връзка с правото на декларация за правата в производство по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки все още не са достатъчни, за да се гарантира правилното транспониране на тези права и ЕК сезира Съда на ЕС.