Мао, самолетът и балонът 

Шпионски балон от Пекин прелита спокойно над Съединените щати в продължение на една седмица. Той се носи с малки витла и оборудване за наблюдение от щата Аляска над съседната държава Канада и обратно във въздушното пространство над щата Айдахо; до Монтана, където се намира една от трите бази на САЩ за междуконтинентални балистични ракети; покрай Канзас Сити и още по-на запад, където изтребител F-22 го сваля с ракета на атлантическото крайбрежие на Южна Каролина. Денят е събота, 4 февруари.

Президентът на САЩ Джо Байдън, военните и в някакъв момент обществеността бяха информирани. Някои дейности бяха прекратени, а секретна информация умишлено не се e изпращала. Китайците трябваше да учат колкото се може по-малко. Байдън предупреди Китай в речта си за състоянието на съюза във вторник: „Ако Китай застраши териториалния ни суверенитет, ние ще действаме, за да защитим страната си“. 

Въпроси възникват още по време на полета и сега американските власти се опитват да отговорят на тях с помощта на намерените останки. Те включват какво точно е правил балонът и защо Китай е използвал тази техника. В някакъв момент ще стане ясно как и къде се вписва този инцидент в историята на отношенията между САЩ и Китай. Не е първият такъв. Министърът на външните работи Антъни Блинкен безцеремонно отмени пътуването си до Китай. Въпреки това отношенията между страните не са охладнели от вчера.

Съединените щати така или иначе имат силно амбивалентни отношения със своя конкурент. От една страна, за Байдън Китай принадлежи към автократичната част на света, срещу която демократичната част под ръководството на САЩ трябва да се изправи. Президентът на Китай Си Дзинпин и Комунистическата партия (КП) също се изразяват по подобен начин: по отношение на външната политика Пекин трябвало да се бори с конкурента Запада за собствения си напредък, се казва в работния доклад за Националния конгрес на КП, който се провежда на всеки пет години през октомври. В същото време двете страни са тясно свързани икономически.

Борба в сянката на балона

В случая с шпионския балон ситуацията е ясна. Недеклариран летящ обект с технология за наблюдение във въздушното пространство на САЩ в продължение на дни, видим за пешеходците с невъоръжено око? Това прави този скрит конфликт между двете най-големи икономики в света внезапно осезаем по различен начин за стотици милиони американци. Това предизвика и вътрешна борба за това кой колко е силен спрямо Пекин.

Републиканците настояват, че балонът е трябвало да бъде свален по-рано. „Това е все едно да атакуваш куотърбека, след като мачът е приключил", заяви представителят на Охайо Майкъл Р. Търнър: „Балонът е изпълнил мисията си. Той никога не е трябвало да влиза в Съединените щати и никога не е трябвало да изпълнява мисията си". И все пак на първо място не е ясно каква е била мисията. Докато спътниците събират предимно изображения, балоните могат да маневрират и да прихващат комуникации.

Не е необичайно и двете страни да се шпионират взаимно, просто такива действия остават скрити. Става дума за оръжия, производство на чипове, изкуствен интелект, 5G мрежи и квантови изчисления. Един преглед назад в историята показва, че такива инциденти е имало и преди Китай и САЩ да се конкурират при равни условия, припомня германският N-Tv.

Кризата преди повече от две десетилетия

Връщаме се през 2001 г. Рано сутринта на 1 април американски шпионски самолет пресича пистата на военновъздушната база Кадена в южния край на Япония и излита. Витловият самолет EP-3E лети с часове към Южнокитайско море, покрай Тайван, и накрая към него се присъединяват два китайски изтребителя. На около 110 километра южно от китайския остров Хайнан един от самолетите се сблъсква с шпионския самолет на височина 6700 метра. Той е сериозно повреден, спуска се на хиляди метри и се приземява в крайно бедствено положение и въпреки 15-те спешни повиквания без отговор във военната база Lingshui на двата изтребителя – на остров Хайнан. Ваденето на китайския балон. Снимка: HANDOUT EDITORIAL USE ONLY

През оставащите 26 минути полет и още 15 минути на земята американците се опитват да унищожат всички секретни материали на борда. Те изсипват кафе в харддисковете, разбиват оборудването с брадва и се опитват да се отърват от документите. Не успяват с всичко и в един момент 24-те членове на екипажа трябва да излязат навън. Китайците ги задържат в продължение на десет дни и ги разпитват през цялото време. Официално писмо от правителството на САЩ, в което се изразява съжаление, води до освобождаването на войниците. И двете страни запазват имиджа си.

Екипажът не постига пълен успех в кампанията си за унищожаване. От останалите материали от американския самолет китайците научават, че разузнавателните служби на САЩ могат да прихващат комуникации между комунистически страни и да откриват подводници; те откриват методи за криптиране, шпионски наръчници и имена на разузнавателни офицери. Сблъсъкът във въздуха има и други последици. Това променя комуникациите между страните.

Много променени, но сходни

По това време нито тогавашният президент Джордж Буш-младши, нито държавният секретар Колин Пауъл са успели да разговарят с китайското правителство по телефона в продължение на дни. След това двете страни инсталират червени телефони. Но в момента не може да се говори за добра комуникация. Дори е мразовита. След инцидента с балона правителството на Байдън искаше да разговаря с китайците, но те не проявяват интерес. Още от август миналата година някои теми за комуникация са замразени, например по отношение на изменението на климата, след като Нанси Пелоси, тогава председател на Камарата на представителите, пътува до Тайван.

Вашингтон и Пекин остават в геополитически клинч. В Южнокитайско море Китай превръща пясъчните ивици във военни бази. Китай претендира за контрол над морето, а САЩ го оценяват като международна територия. Вторият конфликтен въпрос е фактическата островна държава Тайван, която Пекин смята за отцепила се провинция, с която иска да се обедини. Вашингтон обаче си сътрудничи военно с Тайпе и многократно дава гаранции за сигурност, за да възпре Китай.

Двете най-силни икономики в света са политически и социално много различни, но са далеч от формирането на икономически блокове, както по времето на Студената война. Има голяма зависимост по отношение на финансовия пазар. В същото време американската икономика поддържа гигантски бизнес отношения с Китай, който е най-важният ѝ търговски партньор. През миналата година двете страни отбелязаха рекорден обем на двустранната търговия от почти 700 млрд. долара – и то въпреки митата, въведени от Тръмп, които Байдън остави до голяма степен незасегнати.

САЩ внасят от Китай много повече, отколкото изнасят, като през 2022 г. ще изнесат стоки за 382,9 млрд. долара. Предшественикът на Байдън, бившият президент Доналд Тръмп, се беше скарал с бизнес партньора си и заради този търговски дефицит. Той искаше да го намали и да окаже натиск върху Китай. По време на президентството на Тръмп няколко китайски шпионски балона прелетяха над САЩ, но никога за толкова дълго време и толкова ниско. Някои от тях първоначално бяха сметнати за НЛО.

По-добри козове за САЩ?

Напълно възможно е Пекин да се върне към стратегията на Мао от 50-те години на миналия век в съревнованието със САЩ за най-добрия модел на управление, пише американският мозъчен тръст Brookings Institution в прогнозата си за 2023 г: „Бой, бой, разговор, разговор". По този начин можел да изчака времето си, да проучи противника и да събере сили. За да се върне на ринга срещу него.

В тази стратегия балонът би бил полезен за по-добро изучаване на противника. Но кой казва, че борбата и говоренето не могат да се случват едновременно? Според бивши високопоставени дипломати с грешката си в разузнаването Китай може да е дал предимство на САЩ: Сега САЩ ще бъдат в по-добра позиция да изтръгнат отстъпки от Пекин по международните въпроси, пише Politico. „Инцидентът укрепва САЩ", е цитиран да казва бивш съветник по разузнаването в Белия дом. „Винаги, когато шпионажът е разкрит, страната, към която е насочен, има предимство“. 

След дългия разговор на Байдън с китайския лидер Си през ноември миналата година Блинкен искаше Пекин да заеме по-ясна позиция срещу руската агресивна война в Украйна, да поеме ангажименти за спазване на правата на човека и да намали заплахите срещу Тайван. Сега външният министър отмени пътуването, защото балонът можеше да засенчи напълно тези въпроси. Но в крайна сметка инцидентът може да му даде по-добри козове в това раздаване.