Великобритания обяви по-строги визови мерки за намаляване на нетната миграция

Великобритания обяви планове да намали броя на мигрантите, пристигащи по легални пътища, като повиши с една трета изискванията за минимална заплата, която те трябва да получават за полагане на квалифициран труд. Ходът е предприет на фона на натиска върху премиера Риши Сунак да се справи с рекордната нетна миграция, пише Ройтерс.

Високите нива на легална миграция доминират британската политика от над десетилетие и бяха ключов фактор във вота през 2016 г- за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Сунак обеща да засили контрола, след като депутати от неговата Консервативна партия го подложиха на критики преди изборите, които се очакват догодина. Опозиционната Лейбъристка партия е далеч напред в обществените допитвания.

Но както бизнесът, така и профсъюзите обявиха мерките за контрапродуктивни и заявиха, че те ще създадат затруднения за частния сектор и държавната здравна служба, които трябва да се справят с недостиг на кадри.

Данни от миналия месец показаха, че годишната нетна миграция към Великобритания е достигнала рекорд от 745 хил. души през 2022 г. и оттогава се задържа на високи нива, като много мигранти сега пристигат от страни като Индия, Нигерия и Китай вместо ЕС.

Вътрешният министър Джеймс Клевърли заяви, че новите мерки може да намалят този брой до 300 хил.

„Имиграцията е твърде висока. Днес предприемаме радикални действия, за да я намалим“, заяви Сунак, който също така се опитва да депортира незаконно пристигащи мигранти към Руанда.

Клевърли съобщи, че правителството ще повиши прага на минималната заплата за чуждестранни квалифицирани служители до 38 700 паунда (48 900 долара) спрямо сегашното ниво от 26 200 паунда, въпреки че здравните и социалните работници ще бъдат изключени от това.

Други мерки включват спиране на практиката чуждестранни здравни работници да вземат и членове на семейството си, когато получат необходимата виза, повишаване с 66% на допълнителната такса, която мигрантите трябва да плащат, за да използват здравните услуги, и увеличаване на минималните доходи за семейните визи.

Затегнат пазар на труда

Мерките може да породят нови спорове със собственици на бизнеси, които изпитват затруднения да наемат служители през последните години, предвид упорито затегнатия пазар на труда във Великобритания и края на свободното движение на хора от ЕС, откакто страната излезе от блока през 2020 г.

През октомври независимият консултант по миграцията към правителството препоръча да се отмени т. нар. списък с професии с недостиг на кадри, един от основните пътища за бизнеса да наема мигранти в сектори, където съществува остър недостиг на служители.

Клевърли заяви, че правителството ще прекрати сегашната система, която позволява на работодателите да плащат на мигранти само 80% от текущото ниво на заплащане за труд в области с недостиг на кадри и че списъкът с професии с недостиг на служители ще бъде преразгледан.

„Ще спрем практиката имиграцията да подкопава заплатата на британските служители. Ще създадем нов списък със заплати за новата имиграция с намален брой професии“, заяви Клевърли пред депутатите.

Но някои изследвания показват, че чуждестранните служители оказват малко или нулево въздействие върху общото ниво на заплащането или на заетостта, а острият недостиг на кандидати за запълване на свободни работни места остава проблем за много ръководители на компании.

„Тези промени ще свият допълнително набора от таланти, от който ще черпи цялата икономика и само ще задълбочи недостига на кадри в хотелиерството и ресторантьорството“, коментира Кейт Николс, главен изпълнителен директор на профсъюза UKHospitality.

„Спешно се нуждаем от имиграционна система, която да е на висота и да отразява както нуждите на бизнеса, така и на трудовия пазар. В момента системата не прави нито едно от двете“, допълва тя.

Миналия месец Английската централна банка заяви, че компаниите са леко улеснени да наемат нови служители, но продължаващият недостиг на умения се е запазил в някои сектори.

Профсъюзите също изразиха притеснения от плана на Клевърли. Кристина Маканеа, генерален секретар на UNISON, основния профсъюз в здравния сектор, коментира, че той вещае „пълна катастрофа“ за здравните услуги.

„Сега мигрантите ще се насочат към по-гостоприемни страни, вместо да бъдат принудени да живеят без семействата си“, отбелязва тя.