fallback

Ще се превърне ли 2024-та в годината, в която фалшивите новини унищожават демокрацията?

Особено притеснителен е фактът, че хората, израснали с интернет, изглежда най-трудно различат фактите от измислицата

12:30 | 13.01.24 г. 2
Автор - снимка
Създател

През 2024 г. демокрацията ще бъде изправена пред изпитание, за което не е готова. За първи път от началото на ерата на интернет четирите най-големи избирателни блока в света – Индия, Европейският съюз (ЕС), САЩ и Индонезия – ще проведат общи избори през една и съща година. Почти един милиард души може да отидат до урните през следващите 12 месеца, сред буря от дезинформация и дигитална манипулация, различна от всичко, което светът досега е виждал, пише в коментар за Bloomberg Михир Шарма, икономист и старши сътрудник в Observer Research Foundation.

Залозите са изключително важни за бъдещето на самата демокрация. В САЩ ранният фаворит изглежда се радва на възможността да стане диктатор. В ЕС крайната десница е готова да обхване целия континент. Фаворитът на Индонезия е бивш генерал, някога обвинен в нарушаване на правата на човека. А в Индия обсадената опозиция е изправена пред последния си шанс да предотврати това, което иначе може да се превърне в десетилетия на еднопартийно управление.

Поне от 2016 г. знаем, че изборите в дигиталната ера са необичайно уязвими за манипулация. Макар хората, отговорни за почтеността на изборите, да работят усърдно оттогава, те водят истинска война. Победата на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп през 2016 г. и други избори около този период бяха повлияни от внимателно подбрани разкази, ботове и т.н. В отговор по света се появи малка армия от проверяващи фактите експерти, докато механизмите за предпазване на „фалшивите новини“ от навлизане в официалната преса се умножиха.

Опитът на Индия - която, като се има предвид, че има най-много гласоподаватели, е и най-голямата лаборатория в света за изборни злоупотреби - показва границите на тази работа. Колкото повече скрупули имат проверяващите фактите, толкова по-лесно могат да бъдат затрупани с поток от фалшиви новини. Те също така, за съжаление, са хора — и следователно твърде лесни за дискредитиране , колкото и несправедливо да е това.

Започнаха да се появяват някои нови идеи. Дори критиците на Илон Мъск изглежда харесват „бележките на общността“, които той е добавил към социалната платформа X, известна преди като Twitter, които маркират вирусни туитове с проверки на факти от тълпата. Тъй като те са създадени от тълпата, те реагират органично на количеството фалшиви новини в обращение и тъй като не са свързани с никоя отделна група проверяващи фактите хора, е по-трудно да бъдат отхвърлени като пристрастни.

И все пак технологията се развива още по-бързо. Базираната на изкуствен интелект дезинформация вече започна да се разпространява – и с всеки изминал месец става все по-трудно да се забележи като фалшива. Странно, спирането на подобни съобщения да се разпространяват в мащаб става по-трудно, ако те, поне на пръв поглед, не носят някаква обида със себе си.

В Индонезия, например, видео в TikTok, което показва министъра на отбраната и кандидат за президент Прабово Субианто, говорещ арабски, беше гледано милиони пъти. Това е т. нар. дийп фейк, генериран от изкуствен интелект, предназначен да укрепи неговите дипломатически (и вероятно ислямски) акредитиви.

Нито пък можем да предположим, че един обучен в цифровите технологии електорат ще може да се ориентира в този нов информационен пейзаж без помощ. Ако има нещо, което сме научили от информационната война, която съпътства физическата битка на Израел срещу „Хамас“ в Газа, то е, че хората, които са израснали с интернет, не са най-подготвените да идентифицират очевидната пропаганда. Всъщност те изглеждат най-малко способни да различат фактите от измислицата.

Заплахата за демокрацията е транснационална. Използваните платформи са глобални; както и съобщенията, които се разгръщат. Следователно нейната защита не може да бъде национална. От една страна, това не е задача, която всяко правителство може да изпълни само. От друга страна, това не е задача, която едно правителство може да преследва самостоятелно.

Но всяка страна има различни подходи, когато става въпрос за осигуряване на своите избори, и както бъдещите манипулатори, така и платформите, които те използват, се възползват от това разединение. Нивото на дезинформация, което ще се появи през следващата година, ще отмие индивидуалните ни защити, освен ако не приемем по-стратегически и единен подход.

Все още не знаем кои механизми – независимо дали става въпрос за краудсорсинг или транснационално регулиране на платформи, или споделени норми за реч и деплатформиране – ще работят най-добре. Това, от което ще се нуждаем обаче, е бързо да споделяме информация за това какви мерки изглежда работят, както и да упражним единен натиск върху платформите да ги приемат.

Можем да се учим един от друг: забраната за употреба на TikTok в Индия изглежда е по-ефективна от очакваното. Но ние също трябва да споделяме ангажимент за прозрачност. Регулаторите в Индия и Индонезия трябва да бъдат убедени, че онлайн нормите на базираните в САЩ платформи са създадени колкото да защитят тяхното национално сближаване и политически интегритет, толкова и да защитят говорните шиболети в Северна Калифорния.

Преди всичко трябва да работим заедно. Защитата на демокрацията винаги е била една от основните причини за многостранни действия. През 2024 г. тази защита трябва да включва защитата на нашите национални избори, заключва Шарма.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:26 | 13.01.24 г.
fallback
Още от Свят виж още