Три четвърти от българските фирми не са имали иновационна дейност през 2023 г.

Българските фирми изостават съществено от европейските си конкуренти в инвестициите в зелена икономика, цифровизация и иновации. Има голяма необходимост от мащабни структурни промени. Този извод с препоръка за България се съдържа в най-новото инвестиционно проучване сред бизнеса в 28 държави на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Старши икономистът на международната банка Атанас Колев предостави данните на среща дискусия за инвестициите в иновации на българските предприятия, организирана от ЕИБ, Стопанския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" и Съвета за иновации, дигитализация и нови технологии към БТПП, предаде БТА.

В инвестиционния доклад на ЕИБ за миналата година се засяга отрицателната роля на високите цени на енергоносителите и затрудненията в международната търговия върху българските предприятия. Атанас Колев изтъкна, че тук степента на въздействие се оказва по-слаба спрямо общоевропейския контекст.

В доклада се акцентира и върху значението на оказаната мащабна държавна финансова подкрепа към частния сектор. Освен това благотворно влияние на бизнеса е оказала способността му да разнообрази своите търговски отношения и да инвестира в съвременни методи за управление на запасите. „Подобни действия са намалили напрежението върху инвестиционните планове на българските компании и в резултат броят на инвестиращите предприятия е нараснал, но незначително и тръгвайки от ниски нива“, коментира Колев.

Той обаче обърна внимание, че на фона на подобни сравнително добри оценки за страната за 2023 година инвестиционната активност в българския корпоративен сектор остава потисната.

Инвестициите в българския частен сектор през миналата година се задържат под постигнатия връх от 2008 година, а делът на инвестиращите фирми (70%) е сред най-ниските в ЕС и региона на Централна и Източна Европа. На този фон резултатите за 2023 година показват, че три четвърти от българските фирми не са имали никаква иновационна дейност в предходната година.

По-ниските инвестиции в производствен капитал – материален и нематериален, спрямо БВП на България допринасят за ограничения потенциал и разминаването на желания с реалния темп на растеж на българската икономика. Донякъде успокояващ е фактът, че най-иновативните български компании стоят конкурентно спрямо предприятията от Централна и Източна Европа.

„Проблемът обаче произтича от предприятията, които нямат никаква иновационна дейност, посочи Атанас Колев. – На този фон инвестиционната активност на частния сектор, съгласно данните от анкетата на ЕИБ, показва, че България е страната с най-нисък дял на инвестиции в нематериални активи – в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), в софтуер, обучение и въвеждане на нови организационни процеси.“

Старши икономистът отбеляза, че България е сред държавите с най-ниски доходи в ЕС, но е сред страните със сравнително високи доходи в световен мащаб. „Така трябва да гледаме и да смятаме, че българската икономика трябва да бъде иновативна, за да се развива все по-бързо", препоръча Атанас Колев посоката на промяна на перспективата, през която да гледаме на националното стопанство.

Той напомни, че от изследователска гледна точка е ясно, че по-богатите икономики са по-иновативни. „Това е нашият стремеж България да бъде в горната, а не в долната част, където се намира в момента сред групата на скромните иноватори“, съобщи старши икономистът на ЕИБ. От Европейската комисия определят тази група като "възникващи иноватори". Мястото на България там се определя от най-ниските ѝ стойности при показателите като финансиране и държавна подкрепа за НИРД на предприятията; научните публикации от частния и академичен сектор са също на много ниско ниво; привлекателността на изследователските системи в България - също, заедно с научните публикации в "Топ 10" на цитатите във всяка една дисциплина. 

"Това води до заключението, че българската икономика не се счита за много иновативна от ЕК", разясни Атанас Колев. И добави, че българският бизнес не изпъква на общоевропейско равнище и при използваните от него сложни цифрови технологии, освен в интернет на нещата (IoT). Страната ни изостава при внедряването и употребата на технологии в областта на големите данни и изкуствения интелект; 3D принтирането; добавената и виртуалната реалност; дронове; автоматизация чрез роботизиране на процесите и технологиите, свързани с цифровите платформи.