Тръмп иска да засили икономическия натиск върху Иран, какви са вариантите му?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в петък, че ще нанесе силен икономически удар на Иран, ден след като финансовият министър Скот Бесънт каза, че Вашингтон ще наложи невиждани до момента мерки на Техеран още следващата седмица, пише Ройтерс.

САЩ, ООН и Европейският съюз наложиха санкции, въведоха ембарго върху търговията и замразиха активи от края на 70-те години на миналия век заради иранската ядрена програма, нарушения на човешките права и подкрепата за бунтовнически групировки.

След началото на войната в Иран през февруари Вашингтон въведе допълнителни морски, енергийни и финансови санкции и започна военноморска блокада.

Данни на Службата за контрол над чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ показват, че тя е наложила санкции на над 1000 души, плавателни съдове и самолети, откакто Тръмп започна втория си мандат.

Мерките през последно време бяха насочени срещу сенчестия флот на Иран, корабни застрахователи, юридически и физически лица, които позволяват придобиване на оръжия от Иран, както и дигитални борси, при което бяха замразени 500 млрд. долара в криптовалути, свързани с Иран.

Според експерти администрацията на Тръмп може да пробва следните варианти:

Санкции върху китайски рафинерии „чайници“

Китайските независими рафинерии, известни като „чайници“, съставляват една четвърт от капацитета за рафиниране на Китай. Те работят с тесни и понякога отрицателни маржове на печалбата.

Китай купува над 80% от доставяния от Иран петрол, сочат данни от 2025 г. на компанията за анализи Kpler. Независимите рафинерии поемат голяма част от тази търговия, като ги излагат на т. нар. вторични мерки, които наказват дружествата, помагащи на първична мишена на санкциите.

Американски санкции в миналото възпряха по-големи независими рафинерии да купуват ирански петрол. Но независимите рафинерии донякъде са предпазени, тъй като имат малка експозиция към финансовата система на САЩ, казват експерти в областта на санкциите.

Санкции върху китайски банки

OFAC наложи вторични санкции на по-малки дружества, базирани в Китай и Хонконг, обвинени, че са рафинирали ирански петрол за милиарди долари и са помагали за финансиране на доставките на оръжие.

Министерството на финансите предупреди, че на две по-големи китайски банки може да бъдат наложени вторични санкции, ако се окаже, че през системите им преминават ирански средства, но се въздържа да ги посочи.

Засягането на двете банки, чиито имена не са разкрити публично от американски официални представители, или налагането на други санкции може да има смразяващи последици за по-големите финансови институции, казват експерти в областта на санкциите. Но това може да предизвика и ответни действия от Пекин, предупреждават те.

Представители на администрацията на Тръмп се опитаха да омаловажат напрежението между Вашингтон и Пекин преди очакваната среща между Тръмп и президента Си Дзинпин по-късно тази година. Те се притесняват, че Китай може да ограничи износа на критични суровини, които са от съществено значение за производството на модерни технологии в момент, когато САЩ и западните им съюзници продължават да се опитват да развият собствени доставки.

„Удари къртицата“

САЩ може да продължат да налагат санкции на ирански физически и юридически лица и на други в Китай и Персийския залив, които помагат на Техеран да избегне санкциите, за да набира приходи за военните си усилия.

Министерството на финансите наложи неотдавна санкции на компании, които обвини в улесняване на Иран да използва приходите си от петрол за внос. Но подобни мерки представляват подхода „удари къртицата“, който не промени поведението на Иран, казва Брет Ериксон, управляващ директор в Obsidian Risk Advisors. Техеран просто създава нови дружества, за да замени санкционираните, допълва тя.

Миад Малеки, експерт по санкциите във Фондацията за отбрана на демокрациите, казва, че Бесънт вероятно сигнализира за изострено прилагане на санкциите срещу доставчици и купувачи на петрол и обменните бюра, които помагат на Иран да плаща за вноса си.

Възможни са и още санкции за авиацията, които целят да намалят способностите на Иран да търгува сега, когато САЩ наложиха блокада на корабоплаването през Ормузкия проток, допълва той.

Сухопътна блокада

Някои американски и израелски представители намекнаха за сухопътна блокада, която би изисквала помощ от съседите на Иран – Ирак, Турция, Пакистан, Афганистан, Туркменистан, Азербайджан и Армения.

Администрацията на Тръмп има различна степен на близост с всички тези страни с изключение на Афганистан, но тази граница е планинска и така или иначе изключително трудна за патрулиране.

Тръмп може да окаже влияние върху Пакистан, който неотдавна поиска суапова линия от 10 млрд. долара от Министерството на финансите на САЩ, и Турция, която се стреми да се върне в програмата за изтребителите F-35 на САЩ.

Сухопътн блокада може да засили натиска върху иранския народ, като спре вноса на храни, енергийни ресурси и текстил, но експерти казват, че подобен ход би бил трудно изпълним и може да не доведе до протести или вътрешен натиск.

Вторични мита

Тръмп многократно заплаши с мита върху стоки от страни, които правят бизнес с Иран, въпреки че Върховният съд отмени правните основания за такива налози.

Сенатът прие законопроект за обхватни санкции срещу Русия миналата седмица, които включват нови санкции върху Иран и биха дали на Тръмп нови правомощия да налага мита, които може да използва срещу страни, подпомагащи търговията и доставките на оръжия за Иран.

Законопроектът все още трябва да бъде приет от Камарата на представителите, но това може да се окаже трудно предвид повсеместните притеснения сред демократите и някои републиканци относно мерките за налагане на мита.