Повече и по-големи жилища са въведени в експлоатация у нас в края на миналата година

Повече и по-големи жилища са били въведени в експлоатация у нас през четвъртото тримесечие на миналата година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Най-много са двустайните и тристайните жилища, докато делът на едностайните е под 5%. Преобладават жилищните сгради със стоманобетонна и тухлена конструкция, докато делът на панелните сгради продължава да намалява до 0,3% в края на миналата година.

Между октомври и декември в експлоатация са въведени 1613 жилищни сгради с 5708 жилища в тях. Спрямо същия период на миналата година сградите са с 392 повече, а жилищата се увеличават с 285, или с 5,3%, сочат предварителните данни на НСИ.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78,9%, с тухлена – 17,4%, с друга – 3,4%. Панелните жилищни сгради са с дял от едва 0,3%.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81,3%), следвани от жилищните кооперации (13%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на новопостроените къщи и сградите от смесен тип расте, докато броят на жилищните кооперации намалява.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София-столица - 296 сгради с 1997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища, и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях. Графика: НСИ

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35,5%), следват тези с три стаи (34,8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 4,8%. Графика: НСИ

Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие е 631,5 хил. кв. м, или с 19% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а  жилищната площ се увеличава с 18,7% и достига 494 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 97,8 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110,6 кв. м през същото тримесечие на 2022 г.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра – 226,9 кв. м, и Монтана - 188 кв. м, а най-малка - в областите Враца – 55,4 кв. м, и Велико Търново – 78,9 кв. м.