Големият парк като основа в концепцията за "15-минутния град"

Концепцията за 15-минутния град, при който всеки жител може да достигне до основните си ежедневни дестинации в рамките на 15 минути пеша или с велосипед, предизвика дискусия в рамките на форума Construction of Tomorrow, организиран от Investor Media Group. Зам.-кметът на София, отговарящ за градското планиране, арх. Любомир Георгиев коментира, че тази концепция винаги е работила за столицата в нейната над 150-годишна история, но последните години са изключение. Според него все още само около една трета от придвижването в рамките на града е с автомобили и концепцията има място. Една от възможностите е развитието "навътре" - тоест в рамките на сегашните граници на София, но става въпрос не за увеличаване на плътността на застрояване, а за използване и развитие на площи с отпаднала необходимост – стари индустриални сгради и други, които в момента пустеят.

Изоставени площи действително са основна част от стратегията за 15-минутен град, потвърди и арх. Александър Василев, съуправител на ВА Студио. Според него има добри политики за управлението на София и проектът "Зелен ринг" е пример затова. Софийските кварталите са като цяло мултифункционални и няма ясно изразени „спални“ и „работнически“ квартали, допълни още той.

Арх. Александър Василев. Снимка: Investor Media Group

"Дължим на София голям градски парк", категоричен е обаче Атанас Ганчев, управител на Atlantis София. Той оприличи концепцията за 15-минутен град с пирамидата на потребностите на Маслоу. На най-ниското ниво стои имотът и преминавайки през сигурност, общности и място за хората, се стига до върха – големия градски парк.

Атанас Ганчев. Снимка: Investor Media Group

Ганчев е категоричен, че именно зелените площи са в основата на модела и хората в града трябва да могат да стигнат до парк за 15 минути – с колело или пеша, но изграждането на голям парк липсва в последните години в София.

Арх. Любомир Георгиев припомни, че през последните години беше развит парк "Възраждане", а в момента се строи парк в кв. "Овча купел". Той е с площ от 80 декара, значително по-малко от "Борисовата градина", чиято площ е 3000 декара, но са добри проекти.

В София сега се развива и още един интересна идея – за линеен парк по река Владайска. Тя преминава през целия град и на места площите ще бъдат по-големи, а на други - съвсем ограничени, но ще дадат още зеленина.

Предизвикателствата, което носят климатичните промени за града

Климатичните промени са голямо предизвикателство за градовете с повишаването на температурите, наводненията, които се случват при обилни валежи и т.н. Атанас Ганчев отбеляза, че засега за София ефектите не са толкова сериозни, както в други градове. Той прогнозира, че до десетилетие може да се очакват и вълни от мигранти, търсещи по-добри условия за живот.

В последните години населението на София се стабилизира, отбеляза зам.-кметът арх. Георгиев и допълни, че причината е, че просто няма хора, които да дойдат от другите градове в България. Ако става въпрос за мигранти от други страни, включително и извън Европейския съюз, е въпрос на политически решения, допълни още той.

Според Ганчев една вълна от "климатични бежанци" може да промени градското планиране и да се появят периферни квартали на София.

Климатичните промени могат да донесат не само кризи, но и възможности. Според арх. Александър Василев увеличеното слънчево греене може да бъде "събрано", например от соларни панели над откритите паркинги. По този начин ще бъде намалено и топлинното замърсяване, а и градът ще има собствен източник на електроенергия.

Арх. Любомир Георгиев. Снимка: Investor Media Group

Трябва да бъде ограничена незаконната сеч на дървета в рамките на града, както и редовно да бъдат почиствани деретата, отвеждащи водите, идващи от планината, допълни още той.

За арх. Георгиев от гледна точка на климатичните промени фокусът на управлението на града трябва да е към озеленяването. В момента зелените площи са основно "наследени" и трябва да се работи за развитието им.

То може да се използва интензивно за преодоляване на климатичните промени – например озеленяването на покривите намалява температурата на жилищата. По отношение на риска от наводнения водите могат да бъдат събирани от резервоари и след това използвани и за поливане, и за миене на площите, посочи още зам.-кметът.

Според Радослав Котларов, изпълнителен директор на ГБС Инвест новите условия изискват да бъде прекратена практиката на „пълното застрояван“ на парцелите.

Радослав Котларов. Снимка: Investor Media Group

Той акцентира още и върху по-енергийно ефективни сгради, но и също така каза, че манталитетът на българите не е такъв. Те не искат да имат обща климатична система за охлаждане и отопление в сградата, което би намалило енергийното потребление. „Българинът не иска да плаща за общото и иска сам да държи дистанционното за управлението на системите“, допълни още той.

Според него заради грешни подходи в момента хората прекарват в строителство (ремонти и преустройства) в продължение на 2-3 години след завършване на строителството на сградите и нанасяне в практически новото жилище.