fallback

Акционерната демокрация във Великобритания се нуждае от ремонт

Листнатите на борсата компании не знаят кои са техните истински собственици

15:46 | 15.01.23 г.

Заметено в дъното на правителствения списък с „Реформи от Единбург“ за съживяване на финансовите услуги в Обединеното кралство беше следното: „Предоставяне на резултатите от вторичния преглед на набирането на капитал“, пише колумнистката на Financial Times Хелън Томас.

Знам какво си мислите: ангажирането с прилагане на вашия собствен преглед, който беше публикуван преди пет месеца с препоръки, приети от правителството и приветствани от регулаторите, е точно видът смело, свежо мислене, необходимо за осигуряване на бъдещето на Лондонското Сити.

Но в прегледа на корпоративния адвокат Марк Остин, който се фокусира върху това как да се набират пари по-бързо и лесно, имаше амбициозна препоръка: технически трудна и досадна, тя имаше за цел да се справи с отдавна признат проблем, а именно, че комбинацията от инерция и лични интереси си остава неадресирана.

Жаргонът около този въпрос - дематериализация и дезинтермедиация - е толкова отблъскващ, че Остин предложи по-широка алтернатива: дигитализация. Но основният проблем е прост: листнатите на борсата компании не знаят кои са техните истински собственици, а и никой друг не е наясно.

Прегледът на Остин установи, че една трета от инвеститорската база на средната компания от британския индекс FTSE 100 е „неразпределена“ - на практика неидентифицируема, според данните на Refinitiv. 29 компании от индекса имат над 40 на сто неразпределена база. Това е най-малкото липса на прозрачност. Самите компании могат да имат достъп до повече информация за своите инвеститори, но в действителност, казват практиците, той далеч не е пълен: това е част от причината някои корпоративни действия да отнемат безкрайно дълго време.

Настоящата пазарна инфраструктура е скъпа, неефективна, не позволява на компаниите да комуникират със своите акционери и активно възпрепятства равното участие на всички акционери в корпоративни събития като набирането на средства. Честно казано, предвид броя на написаните доклади, обясняващи всичко това, е смущаващо, че ситуацията остава такава, каквато е. Дъглас Флинт, щастлив да бъде едновременно председател на Abrdn и оглавяващ нова работна група за дигитализация, има задачата да промени това.

Има два взаимно свързани проблема, съчетани с като цяло архаични законодателство, правила и технологии. Първият е оцеляването на двустепенната система, при която приблизително 10 милиона инвеститори все още притежават хартиени сертификати за акциите си. Администрирането на две системи, за сертификати и безналични (електронни) ценни книжа, е скъпо. Освен това забавя набирането на капитал и притъпява иновациите.

Но част от причината това да продължава е, че в момента няма добър начин да се премахнат хартиените акции, като същевременно се запазят правата на отделните акционери. За дребните акционери е скъпо и непрактично да инвестират чрез Crest, централния депозитар на ценни книжа в Обединеното кралство. Така че повечето държат акции чрез сметка, управлявана от брокер. Това замъглява идентифицирането на крайните собственици и прекъсва комуникационната верига: компаниите не знаят кои са техните инвеститори, не могат да комуникират с тях, да ги насърчават да участват в годишни общи събрания (ГОС) или в набиране на средства. Физическите лица могат дори да бъдат таксувани, ако желаят да присъстват на ГОС или да упражнят гласа си.

Някои платформи се променят: Interactive Investor, собственост на Abrdn, премина към допускането, че клиентите искат да участват в гласуване, вместо да се откажат, като ги уведомява за предстоящи събития. Но подобренията тук и там не трябва да извиняват остарялото, неоптимално състояние на нещата. Амбицията, според Остин, трябва да бъде за напълно цифровизирана система, която намалява разходите, позволява двупосочна комуникация и равноправно участие на цялата акционерна база, както и подходящ анализ в реално време на регистъра на акционерите. Според него това може да бъде „ключова част от позиционирането на Обединеното кралство като про-иновационна юрисдикция“.

Съществува риск това отново да се окаже в категорията „твърде трудно“. Тези, които искат спокоен живот, или онези с бизнес модел, изграден върху издаването на хартии, винаги са се възпротивявали. Кой поема разходите за модернизацията е стар препъни камък. А и това са трудни неща, оперативно и юридически. Не по-различен проект в Австралия, насочен към модернизиране на клиринга и сетълмента с помощта на блокчейн, наскоро се провали след седем години на много взаимни обвинения и обща стойност от 250 милиона паунда.

Британският проект, изпълнен правилно, в крайна сметка би могъл да подкрепи някои от по-смелите твърдения на правителството за пъргавината и динамиката на Обединеното кралство или за сектор в „челните редици на технологиите и иновациите“. И след такава година постигането на напредък в нещо трудно, но полезно, може да вдъхне малко вяра в Обединеното кралство като място, където може наистина да се вършат неща.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:46 | 15.01.23 г.
fallback
Още от Пазари виж още